Банкеръ Weekly

Европейския съд в Люксембург постанови:

Банки гонят длъжници до дупка из целия ЕС

Български граждани, които са теглили кредити в чужбина, но по една или друга причина са спрели да ги изплащат в съответната чуждестранна банка, ще бъдат търсени и откривани по последното им известно местоживеене в България или където и да било в рамките на Европейския съюз. Това следва от решение на Европейския съд в Люксембург, което пряко засяга и българските кредитополучатели, които са взели пари от банка в чужбина, но в крайна сметка са спрели да изплащат кредита. Документът е публикуван на Интернет страницата на Европейския съд в Люксембург. Казусът, по който се е произнесъл съдът в Люксембург, е по следния частен случай:


Чешката Ипотечна банка и германският гражданин Линднер са сключили договор за ипотечен кредит с оглед финансиране на закупуването на недвижим имот. Към датата на сключването на договора за кредит Линднер е имал местоживеене в Марианске Лазне в Чехия и в съответствие с този договор е бил длъжен да уведомява банката за всяка промяна на местоживеенето. Договорът е предвиждал при евентуални спорове компетентност да има съдът, в чийто район е местонахождението на банката. Договорът за кредит е бил на стойност около 4.5 млн. чешки крони, или около 170 хил. евро. След като Линднер престанал да погасява вноските си по кредита, банката е констатирала, че той вече не пребивава на посочения в договора адрес, и не е успяла да определи неговото местоживеене в Чешката република.


При тези обстоятелства чешката юрисдикция се обръща към съда в Люксембург, като го моли за тълкуване на регламента за съдебната компетентност и по-специално дали той допуска разпоредба от вътрешното право на държава член, която позволява провеждането на производство срещу лице, чието местоживеене не е известно.


Съдът в Люксембург постановява, че ако националният съд не успее да идентифицира местоживеенето на потребителя на националната територия, той трябва да провери дали потребителят има местоживеене в друга държава, член на ЕС. Ако националният съд, от една страна, не може да идентифицира местоживеенето на потребителя на територията на ЕС, а от друга страна, не разполага с доказателствени факти, позволяващи му да направи извод, че потребителят в действителност има местоживеене извън съюза, правилото, според което в случай на спор компетентна е юрисдикцията на държавата-членка по местоживеенето на потребителя, трябва да се схваща като имащо предвид не само настоящото местоживеене на потребителя, но и неговото последно известно местоживеене, пише в определението на съда.


Следователно съдът в Люксембург приема, че чешките юрисдикции са компетентни да разгледат иска, предявен от банката срещу Линднер, доколкото се намират в невъзможност да определят неговото настоящо местоживеене. Решението на съда в Люксембург се отнася и за български граждани, попаднали в казус, подобен на разгледания по-горе, тъй като България е пълноправен член на ЕС, така и за чужди граждани от страна на ЕС, които са теглили кредити от банки в България, но са спрели да ги погасяват.


От Комисията за защита на потребителите коментираха, че на този етап няма регистрирани подобни случаи, засягащи България и нейни граждани.

Facebook logo
Бъдете с нас и във