Банкеръ Weekly

Финансов дневник

БАНКЕР НА ГОДИНАТА 2004

НОВИ ТРИМА В КЛУБА НА БАНКЕРИТЕ ОТЛИЧНИЦИБанално е, но ще напомним, че без добри мениджъри нито една банка не може да завърти перспективен бизнес. Затова в. БАНКЕРЪ винаги e поставял акцент именно върху качествата и уменията на хората, които управляват кредитните институции у нас. През всичките тези години сме се опитвали да се предпазим от пристрастията и да информираме читателите си за всеки успех на банковите мениджъри. Но не сме премълчавали и недостатъците, пропуските и грешките на хората, които управляват милиарди левове. Ето защо за единайсти поред път БАНКЕРЪ определи достойните за приза Банкер на годината след ожесточена конкуренция между големи, средни и малки банки, между по-стари и по-млади банкери, между мениджъри с опит и такива с амбиции.Търсейки между тях своите избраници, екипът на вестника нямаше как да не открои един човек, който е свързал целия си професионален път с една-единствена банка. При това не говорим за десетина-петнайсет години, а за цели тридесет и осем лета. Банкерът, за когото става дума, е започнал работа в нея като икономист, преминал е през многобройните административни стъпала и е достигнал до най-висшите етажи на нейния мениджмънт. Сред поколенията финансисти е популярен с аристократичния прякор Графа. А иначе днес, както и през последните дванадесет години, Кирил Стефановотговаря за кредитната дейност на БУЛБАНК. Банката, която винаги се е славела с това, че има много малко нередовни заеми и неизменно е успявала да си събере парите от недобросъвестните длъжници. В момента БУЛБАНК е най-големият кредитор на българската икономика, тъй като общият размер на отпуснатите от нея заеми в края на септември 2004-а надхвърли 1 млрд. лева. Институцията участва и във финансирането на едни от най-големите международни проекти в страната като заема за техническото преустройство и обновяването на ТЕЦ Марица-изток 3. Безспорен принос за всички тези успехи има и шефът на кредитирането й Кирил Стефанов.Кариерата си той започва като икономист в БВТБ, а след това и в дъщерната й институция Литекс Банк в Ливан. През 1973 г. вече е неин заместник-директор - длъжност, на която остава до 1977-а, когато се връща в БВТБ, за да стане директор на управлението Разплащания с несоциалистически държави. Седем години по-късно (през 1984-а) Кирил Стефанов е изпратен във Виена, за да оглави представителството на банката в австрийската столица. Работи там шест години, а след завръщането си в България става заместник-председател на БВТБ. През април 1992 г. е назначен за член на съвета на директорите и заместник на главния изпълнителен директор на БУЛБАНК Чавдар Кънчев. Същата година става и председател на кредитния комитет. Когато през октомври 2000 г. БУЛБАНК бе продадена на УниКредито Италиано, Кирил Стефанов остана сред членовете на управителния й съвет. Същевременно е шеф на дирекция Управление на кредитите и риска и председател на кредитния комитет.Любопитен факт е, че Стефанов познава сегашния собственик на БУЛБАНК още от 1968 година. Тогава като млад специалист е изпратен на осеммесечна специализация в римската банка Кредито-Италиано. Двадесет и една години по-късно тя пък се обединява с още четири италиански кредитни институции и от този съюз възниква групата УниКредито Италиано.Вестник БАНКЕРЪ връчва на Кирил Стефанов наградата Банкер на годината - За доверие на акционерите и партньорите.Чужденците, управляващи банки у нас, идват и си отиват. Повечето от тях се задържат две-три години - и толкоз. Тръгват си със спомена за приятното прекарване, за нелошите заплати и свободата на действие, която рядко получават например в западноевропейските държави. Има обаче един човек, който работи на българския банков пазар дванадесет години, и днес него вече никой не го възприема като чужденец, независимо че е роден на близо 800 километра на юг от София. Той завинаги е свързал съдбата си с нашата страна не само защото е женен за българка, а и защото пише стопанска история на България. Името му еХристос Кацанис- мениджърът, който допринесе за утвърждаването на третата по големина банка у нас - ОББ, при това чрез ново нейно амплоа - операциите на фондовата борса. През 2004 г. той ръководеше продажбата на миноритарните пакети от акции на държавата срещу компенсаторни инструменти в повече от десетина предприятия - бивши монополисти, като: ДЗИ, БМФ, БТК, Булгартабак холдинг и Параходство Българско речно плаване.Освен сделките на фондовия пазар от началото на тази година Христос Кацанис пое и отговорността за корпоративното кредитиране. Банката спечели добри позиции на пазара за фирмени заеми и в момента е третият по големина кредитор на работещите в България дружества. На тях тя е отпуснала кредити в размер на 760 млн. лева. Една от най-значимите сделки, осъществени под ръководството на Христос Кацанис през 2004-а, е отпускането на заем от 15 млн. евро за рехабилитацията на ТЕЦ Марица-изток. Той договори с ЕБВР и три кредитни линии за ОББ - за общо 35 млн. евро, които банката използва за предоставянето на заеми за малки и средни предприятия, за селското стопанство, както и за финансирането на проекти за подобряване на енергийната ефективност на фирмите.Роденият през 1956 г. в Атина Кацанис е един от малцината чуждестранни банкери, които могат да претендират, че познават из основи нашия пазар. През 1992-ра, като шеф на софийския клон на Хиосбанк (тя бе купена от Пиреос Банк през 2000 г.), той е свидетел на зараждането на частното банково дело в България. По това време, освен с финансови операции, Кацанис се занимава и с приватизационни сделки, и с инвестиции на зелено. Той е и едно от главните действащи лица при сключването на договора за покупката на пивоварната Загорка от белгийската фирма Интербрю. През 1995 г. Кацанис започва работа в инвестиционния фонд Глоубъл Файнънс. И като негов регионален директор участва в сделките по покупката на стъкларските заводи СТИНД-София и Дружба-Пловдив, както и на Плевенски цимент (от гръцката фирма Титан). Кацанис е сред мениджърите, които подготвят и инвестицията за изграждането на веригата за бързо хранене Гудис. В България работата му в Глоубъл Файнънс приключва през 1997-а. Междувременно в продължение на няколко години - до 1998-а, той е председател на Асоциацията на чуждестранните инвеститори у нас - БИБА.В Национална банка на Гърция Кацанис постъпва през 1997-а и веднага е назначен за директор, който отговаря и за страните от Балканския регион. През ръцете му минават всички по-големи инвестиции на кредитната институция в държавите на полуострова. Следях развитието на банковата приватизация в България и обсъждах с централата на НБГ в Атина възможностите за покупка на голяма банка в страната. В края на 2000 г. се появи възможност да придобием Обединена българска банка и ние успяхме да се възползваме от това, въпреки конкуренцията на УниКредито - припомня пред репортер на БАНКЕРЪ Кацанис. - Напрежението при подготовката и осъществяването на тази сделка бе много голямо, но успяхме да предложим най-добрата оферта и през септември 2000 г. купихме банката. Като че ли това е един от най-щастливите моменти в кариерата ми. От този момент нататък съдбата му неизменно е свързана с ОББ. Заради активността на Кацанис при утвърждаването на ОББ като един от лидерите на банковия ни пазар и за приноса му при разширяване на пазарното й присъствие БАНКЕРЪ му връчва наградата Банкер на годината за 2004-а.При днешната конкуренция съвсем не е проста работа за един банков мениджър да извади една кредитна институция от групата на незабележимите и да я нареди на четиринадесето място по активи. При това без рамото на мощен чуждестранен инвеститор или на голяма фирмена империя. Някои ще кажат, че подобна амбиция е прекалена, а рискът е неоправдан. Намери се обаче мениджър, който доказа, че може да се справи с такава - на пръв поглед неизпълнима задача. Мениджърът, за когото говорим, завършва през 1981-ва икономическия университет в полския град Лодз. Първоначално решава да се отдаде на науката и достига до званието научен сътрудник втора степен в Института по международна икономика и пазарни проблеми. Демократичните промени у нас го подтикват да пробва силите си на нововъзникващия финансов пазар. Ето защо създава чейнджбюрото Бромак и финансова къща Фина - С. В банковия сектор Цветан Василеввлиза през 1995 г. - като началник на Валутни операции в Централна кооперативна банка, по времето когато неин шеф бе Стоян Александров. През 1997-а вече е член на управителния й съвет. Напуска ЦКБ след оттеглянето на Александров през 1999-а и става началник на управление Пазари и ликвидност в банка България Инвест (по-късно тя бе преименувана на Алианц България).Позицията на наемник обаче не допада на Василев. През 2000 г. той е в основата на сделката за покупката на една от малките кредитни институции в България - Корпоративна банка. През юли същата година става председател на управителния й съвет. Четири години по-късно вече е неин основен акционер и оглавява надзорния й съвет. По-важното обаче е, че от институция с размера на средноголяма финансова къща Цветан Василев успя да я превърне в банка, с която все повече финансисти и бизнесмени са принудени да се съобразяват. С политиката, която наложи, кредитната институция израсна бързо и в момента активите й са 310 млн. лв., докато през юни 2000 г. балансовото й число не бе по-голямо от 15 милиона. Василев не робува на готови схеми в банкирането. Не залитна по модата на потребителските заеми, която през последните три години се наложи на българския пазар, а предпочете корпоративните кредити. Смятам, че когато банката познава добре своите клиенти и работи за просперитета им, отпускането на фирмени кредити е по-безрисково и носи много повече доходи от потребителските, категоричен е той. Тази политика дава възможност за бързо развитие на Корпоративна банка.За стремежа му да утвърди българската кредитна институция в условията на все по-изострящата се битка с големите европейски гиганти, навлезли у нас, вестник БАНКЕРЪ удостоява Цветан Василев с приза Банкер на годината - За динамичен банков мениджмънт.

Facebook logo
Бъдете с нас и във