Банкеръ Weekly

Финансов дневник

БАНКА ЛАЗАРД СЕ ДАВИ В ОТРОВНА АКЦИОНЕРНА СМЕС

Когато Брус Уосърстейн пое кормилото на Лазард (Lazard) през януари 2002 г., последната голяма частна европейска инвестиционна банка бе в окаяно състояние. Бившият ръководител на финансовата институция Майкъл Дейвид-Уейл загуби големи клиенти, след като банкерите от висшите нива напуснаха масово работа. За да възстанови финансите на банката и да разпростре дейността й в нови области, опитният ветеран от Уолстрийт Уосърстейн обеща да наеме най-известните имена от инвестиционния бранш и дори се зае да превърне безцветния й лондонски офис в нещо по-елегантно. Банкерът бе решил твърдо да разруши и вътрешните бариери между клоновете на Лазард в Лондон, Ню Йорк и Париж. На първото официално събрание на всички партньори на финансовата институция (повечето от които дотогава изобщо не се бяха срещали) той обяви край на междуособиците. За съжаление това начинание нямаше успех. Днес, две години по-късно, вътрешните борби продължават да бушуват, а акционерите да се бунтуват. Конфликтът в инвестиционната банка в известен смисъл е подобие на проблемите, възникващи между добре платените инвестиционни банкери и техните винаги потърпевши акционери. В Лазард обаче нещата се развиха още по-зле, защото опитни традиционни банкери от банката, градили дълги години връзки с клиентите, се сблъскаха с тълпа отнови безочливи американски колегикоито сключваха агресивно сделки. Друга пикантна подробност е, че най-голямата френска банка Креди агрикол (Credit Agricole) се оказа недоволен акционер на Рю империал (Rue Imperiale) - фирма, занимаваща се с инвестиции и сделки с недвижима собственост. До 8 март Рю империал притежаваше 48.4% от инвестиционната компания Юразео (Eurazeo), която пък от своя страна е собственик на 15.8% от акциите на Лазард. Като капак на всичко неговият предшественик Дейвид-Уейл е управител и на Лазард, и на Рю империал, и на Юразео. А неотдавна той спори с Уосърстейн за жалките суми, които новият шеф изплащал на семействата основателки на банката. За да внесе малко успокоение на духовете, в края на миналата седмица ръководството на Лазард опрости малко безобразно сложната структура на собственост на банката, която е неразбираема дори за старшите й служители. Това стана след сделката по поглъщането на Рю империал от Юразео на 6 март. Тя бе обявена официално на 8 март. Юразео плати 1.43 млрд. евро за своя родител. По оценка на анализатори сливането създава условия за по-тесни връзки на новата компания (която запазва името Юразео) с най-голямата френска банка Креди агрикол и прехвърля доста власт от Уосърстейн към Дейвид-Уейл. След обединението 23.6-процентният дял на кредитната институция Рю империал се трансформира в 15.4-процентно дялово участие в Юразео и 20.1% от правата на глас. Ще получи и общо 18-те места в борда на директорите. Пет места остават за Сосиете сивил Осман-Персие (Societe Civile Haussmann-Percier) - холдинговата компания на фамилиите, основали Лазард, а останалите ще бъдат заети от независими директори. Креди агрикол ще задържи половината си акции в Юразео до 2008 г., а останалата част - до 2010-а. Делът на Лазард в обединената структура ще намалее от 26 на 22% от общите й активи, но Дейвид-Уейл може да получи по-голям контрол върху Юразео, като използва влиянието си върху няколко инвестиционни фирми. Според експерти по сложната акционерна структура на Лазард пък 15.8-процентният дял на Юразео в инвестиционната банка еключът към надмощието в неяВ момента фамилиите, основали Лазард, притежават 20.3% от банката и имат четири места в борда й. Работещите партньори на Лазард имат 63.9% дял и пет места в борда й. При това съотношение балансьор между тях се явява Юразео с двама управителни директори и право на вето върху всичките важни решения на борда. Едно от тях е дали да се поднови договорът на Уосърстейн за главен изпълнителен директор (срокът му е до края на 2006 година). Освен това решението за всяка голяма трансформация, като например пускане на акции на банката на борсата или диверсификация на дейността й трябва да се вземе с мнозинството от гласовете в директорския борд. Именно поради тези обстоятелства в края на миналата година се появиха слухове, че Уосърстейн може да купи дела на Юразео в Лазард за 780 млн. евро, но инвестиционната компания непрекъснато повтаряше, че той не е за продан. Дейвид-Уейл отхвърли слуховете за война между него и Уосърстейн. На 8 март в безпрецедентно интервю за финансовия всекидневник Файненшъл таймс управителят на Лазард се опита да свали градусите на напрежение, породени от загубите на инвестиционната банка. Те достигнаха 70 млн. евро през 2002 и 100 млн. евро през 2003 година. Дейвид-Уейл коментира, че подобрените позиции на Лазард, най-вече в САЩ и Италия, са били платени по висока цена. Уосърстейн определено демонстрира голяма активност на ръководния пост в нея. От януари 2002 г. той нае 53 нови партньори, повечето от които му излязоха доста скъпо. Сред тях са Чарлз Уърд от инвестиционната банка Креди Суис Фърст Бостън (Credit Suisse First Boston), Джефри Розен от германската Дрезднер Клейнуърт Уосърстейн (Dresdner Kleinwort Wasserstein) - бившата фирма на Уосърстейн, и дошлият от щатската инвестиционна банка Моргън Стенли (Morgan Stanley)Гари Пар - в момента заместник-управител на Лазард. За да финансира щедрите заплати на тези банкови знаменитости, Уосърстейн бръкна в капитала, инвестиран от партньорите на банката. Миналата година бяха взети 100 млн. щ. долара след похарчените 80 млн. през 2002 година. Акционерите, свикнали да получават десетки милиони годишно от банката, пък получиха скромните 6% фиксиран дивидент. Все пак новите таланти осигуриха доълнителен бизнес на Лазард, която се върна в челната десятка на банките, работещи в областта на консултираните сделки по сливания и поглъщания. Тя е била на шесто място в света и на второ в Европа сред консултантите на корпоративни обединения през 2003 година. Благодарение на 20-годишното приятелство между Пар и шефа на щатската Бенк уан (Bank One) Джейми Даймън Лазард бе предпочетена за консултант по поглъщането на банката от Джей Пи Моргън Чейз (J. P. Morgan Chase) в края на 2003 г. и спечели от съветите си 20 млн. щ. долара комисиони. На Пар се дължи и изборът на Лазард за консултант на канадския застраховател Менюлайф (Manulife), който направи оферта за поглъщане на щатския Джон Хенкок (John Hancock), одобрена от акционерите на 24 февруари. Въпросът, разбира се, е какъв е мотивът на Уосърстейн да вкара Лазард във висшата лига - за да я подготви за продажба, или за да я върне към стабилни дългосрочни печалби, идващи от обслужването на лоялни дългогодишни клиенти. Част от акционерите не биха искали Лазард да бъде продадена. Проблемът обаче е, че договорът на Уосърстейн изтича в края на 2006 г., а това е достатъчно време за борба.

Facebook logo
Бъдете с нас и във