Банкеръ Weekly

Финансов дневник

БАНКА ДИ РОМА ПЕЧЕЛИ КАТО...ЗАЛОЖНА КЪЩА

След сватбата си римският фондов мениджър Патрицио Пазалия купил за новия си дом сребърни свещници на 150 години. При това Пазалия изобщо не обикалял заложните къщи из покрайнините на италианската столица, за да ги намери, а направо посетил грамаден магазин в престижния квартал Кампо дей Фиори. Негов собственик е четвъртата по големина финансовокредитна институция на Италия - Банка ди Рома (Banca di Roma). Тя управлява почти две трети от заложния бизнес в страната, чиито годишни продажби днес се оценяват на 1 млрд. евро - почти двойно повече от оперативните приходи на най-големия италиански производител на луксозни стоки Булгари (Bulgari). Със своята мрежа от 23 заложни магазина и доминиращата си позиция в сектора Банка ди Рома си подсигурява стабилен източник на постъпления дори сега, в условията на забавен икономически ръст, когато падат цените на акциите и намаляват приходите от кредитна дейност и от продажба на ценни книжа. Магазинът в Кампо дей Фиори прилича повече на аукционна отколкото на традиционна заложна къща. Тук приемат само скъпоценни камъни, бижута, сребърни изделия, килими и кожени палта. Купувачите минават покрай стъклени витрини, където оглеждат предметите, преди да оферират цена за тях. След това те се продават на дневни аукциони. Хората, нуждаещи се спешно от пари в брой, могат да заложат вещи в Банка ди Рома. След като банкови експерти оценят предметите, клиентите получават кредит в размер до 80% от стойността на оценката, обяснява Масимо Карлини - директор на един от заложните магазини на банката. Финансовата институция съхранява стоките до шест месеца. Ако клиентът не може да върне получения кредит плюс начислената 12% годишна лихва, предметите се обявяват за продажба. Залагани са дори комплекти бельо с втъкани златни нишки, платна на Пикасо и златен камшик за езда с инкрустирани рубини и други скъпоценни камъни - споделя Карлини. - При нас пазаруват певци, артисти, предприемачи и политици. Банка ди Рома е загубила 30 млн. евро от традиционна банкова дейност през третото тримесечие на миналата година, а цените на акциите й падат с 52% за цялата 2001 година. Приходите от заложна дейност обаче остават стабилни. По оценка на асоциацията на работещите в този бизнес банката е реализирала 645 млн. евро от продажби на заложени предмети - почти 7% от печалбата й през 2000 година.Бизнесът е много интересен - твърди в интервю управителят на Банка ди Рома Чезаре Геронци. - Това е традиция, която датира от края на 15 век.Първите заложни къщи в Италия започват да работят през Средните векове, когато свързани с църквата среди предлагат евтини кредити на нуждаещите се. Петата по големина италианска банка Монте дей Паски ди Сиена (Monte dei Paschi di Siena) възниква през 1472 г. като заложна къща, която подпомага бедните в тосканския град Сиена. През 1563 г. група филантропи от Торино основават Компаня ди Сан Паоло (Compagnia di San Paolo) - благотворителна организация за хора с нисък социален статус. Шестнадесет години по-късно тя открива заложен магазин. В течение на вековете структурата се разраства и днес е третата по големина банка в Италия - Сан Паоло-ИМИ (San Paolo-IMI). Първоначално заложните къщи в Италия се наричат Монти ди Пиета (планини от мъка). Името идва от купищата дрехи и украшения, които бедните заменят за шепа монети.Днес стоките в заложните къщи предизвикват всякакви чувства, но не и симпатия. Някои италианки например ги използват като евтино лятно хранилище за кожените си палта. Металните трезори на банката са климатизирани и сигурни, а тримесечните разходи по заложените стоки са по-ниски от традиционните такси за съхраняване на кожи. Заложният бизнес се разгорещява в последните седмици на пролетта. Тогава италианците залагат сребърни предмети, килими и бижута, за да изкарат пари за летните си почивки. Банка ди Рома обикновено провежда и специални коледни и великденски аукциони, за да финансира празничните разходи на населението. В Италия по правило хората се редят на дълги опашки в банките дори за най-дребните услуги, докато заложните къщи им осигуряват бърз достъп до пари в брой. В общия случай те плащат на клиентите си в рамките на два дни след като банковите служители оценят предметите. Например Банка ди Рома е платила 600 млн. лири (272.8 хил. щ. долара) за заложен диамант само за половин час. Ако притежателят ме бе поискал банков кредит в подобен размер по каналния ред, той щеше да чака поне месец.

Facebook logo
Бъдете с нас и във