Банкеръ Weekly

Финансов дневник

БАНК АУСТРИЯ ЩЕ СЕ СРАЖАВА ЗА БИОХИМ ДОКРАЙ

Фердинанд Лацина, съветник на съвета на директорите на Банк Аустрия, пред в. БАНКЕРЪФердинанд Лацина е роден на 31 декември 1942 година. Магистър е на Виенския икономически университет. Започва кариерата си през 1964 г. в работническата камара на Виена. Шестнадесет години по-късно вече е началник на кабинета на федералния канцлер Бруно Крайски. През 1982 г. става държавен секретар и отговаря за координирането на икономическата политика и развитие. Лацина е министър на транспорта и държавното стопанство при управлението на Фред Зиновац през 1984 година. От юни 1986 до април 1995 г. е министър на финансите в оглавяваното от Франц Враницки правителство. След слизането си от политическата сцена той работи за няколко големи фирми и банки. През 1995 г. е консултант на Монтана АГ, Виена, а година по-късно става председател на управителния съвет на ЖироКредит АГ. По-късно Лацина е консултант на Ерсте Банк. От май 2001 г. Фердинанд Лацина е съветник на директорския борд на Банк Аустрия.Г-н Лацина, преди година и половина Банк Аустрия прояви интерес към приватизацията на БИОХИМ, след което безславно се оттегли. Защо сега подновихте намерението си да купите българската банка?- Като цяло бих казал, че Ейч Ви Би Груп (бел. ред. - това е новото име на Хипоферайнц груп, след като тя купи Банк Аустрия) иска да участва на пазарите в Централна и Източна Европа, и то не само чрез второстепенни дейности. Ние сме се насочили към предлагането на широка палитра от банкови дейности. С други думи, намерението ни е да предлагаме частно банкиране, корпоративно финансиране и инвестиционно банкиране чрез дъщерните си дружества. Това, което направихме през първият етап от присъствието ни в България, е, че се концентрирахме само върху корпоративното финансиране и инвестициите на зелено. Втората възможност е да участваме в банковата приватизация, стига продажната цена и самата институция, която правителството предлага, да са приемливи за нас. Бих казал, че при предната процедура тези два фактора не се покриваха с нашите изисквания. Въпреки това ние имаме голям интерес към българския пазар. Затова ще се съревноваваме с останалите кандидати за една от водещите банки в България. Ние гледаме на БИОХИМ като на възможност за по-бърз растеж - по-бързо разширяване на групата Ейч Ви Би, отколкото ако откриваме нови нейни клонове тук. Напълно ясно е, че не трябва да се пренебрегва и ограниченият, естественият растеж, който също си има своите предимства. От друга страна обаче, вярваме, че особено през следващите години растежът на българската икономика ще удовлетвори нашите акционери, така че дейността ни в България би трябвало да се разширява с по-бързи темпове, отколкото планирахме преди.Бихте ли казали какви други проекти, освен банковата дейност, имате в България?- Съвсем ясно е, че ние ще разширим присъствието си тук - чрез откриване на нови клонове и доста по-агресивно навлизане в сектора на банкирането за граждани и частното банкиране. Досега наблягахме основно върху корпоративното финансиране - на български фирми и международните корпорации тук. Мисля, че една от най-важните ни цели като банка, която има корени в Германия и в Австрия, е да даваме информация на германските и австрийските предприятия за развитието на българския пазар и приватизацията тук. Бившата Стопанска банка, която в средата на 2000 г. бе купена от СИБАНК, имаше голям дълг към Банк Аустрия. Как уредихте този въпрос?- Смятам, че тези неща са нормални и човек трябва да приема всичко, което е характерно за развиващите се пазари. Такива неща могат да се случат и има премия, която се плаща за това. Така че просто трябва да преглътнем фактите.Уредихте ли все пак този проблем със СИБАНК?- Да. До голяма степен, да.Има ли икономиката на България потенциал за растеж?- В сравнение със страните от региона България бе изправена пред много трудности в процеса на преход. Тя загуби много време и едва през последните две-три години бяхме свидетели на значителен прогрес. Но ако ние не вярвахме в положителното икономическо развитие на България, нямаше да инвестираме тук. Според мен, страната много скоро ще постигне голям напредък. Това може да се окаже вярно също и за Сърбия, Румъния, дори за Украйна и Русия. Мисля, че сега е точният момент да се инвестира в България, защото се надяваме, че следващите години ще бъдат период на възход.Планирали ли сте вече размера на инвестициите, които Банк Аустрия смята да вложи у нас?- Това ще зависи от изхода на приватизацията на БИОХИМ. Ако имаме успех при нея, инвестициите ни ще са много по-високи спрямо тези, които бихме заделили за естествения растеж - в случай на неуспех в приватизацията. Тази година смятаме да открием два нови клона на ХФБ България, която е нашата банката тук, и да продължим разширяването й в бъдеще. Но ако спечелим търга за БИОХИМ, инвестициите ще са много големи.Каква е стратегията на Банк Аустрия за Централна и Източна Европа?- Това, което искаме да постигнем, е да бъдем добър гражданин в банковата общност на всички държави в Централна и Източна Европа и да предлагаме широк набор от продукти. Това ще рече, че имаме намерение да сме сред най-големите банки и занапред да защитаваме позицията си на банка номер едно в предлагането на услуги за граждани. Като чуждестранна банка държим първенството в Централна и Източна Европа - имам предвид в рамките на цялата банкова група. Разбира се, в Полша имаме много силни позиции. Миналата година получихме пълен банков лиценз за Югославия и открихме дъщерна институция в Белград (Ейч Ви Би Югославия). Имаме клон в Сараево, в Босна и в Херцеговина. Неотдавна придобихме мажоритарния пакет акции в хърватската Сплитска банка. Сега приключва и конкурс за придобиване на банка в Марибор, Словения. Разширяваме се в целия регион. Опитваме се във всички тези банки да следваме концепциите на регионалната икономика. Особено важно е управителите на банките ни в страните от Централна и Източна Европа да са готови да поемат високата отговорност при предлагането на услуги за населението и дребните търговци. Същото важи и за предлагането на финансиране за средните и големите предприятия. Това обаче невинаги е възможно при съществуващите местни условия. Например в Словения 40% от финансирането се отпуска от Виена и 60% на място. Това е модел, който бихме искали да следваме през следващите години, като увеличаваме местното присъствие.Как оценявате българо-австрийските отношения във финансовата сфера?- Досега интересът на малките и средните австрийски предприятия за инвестиране в България не е така оживен, както към съседните на Австрия страни. Това е съвсем разбираемо - заради разстоянието и до голяма степен поради факта, че пазарът тук не е така добре познат, както тези в Унгария или Чехия. Според мен, една от функциите на нашата банка е да павира пътя на дребните фирми от Австрия към вашата страна. Като цяло има голям потенциал за инвестиции, особено в трудоемки производства. Високото качество и квалификация на българските работници и сравнително ниските надници са комбинация, която привлича интереса на компаниите от тази област.

Facebook logo
Бъдете с нас и във