Банкеръ Daily

Финансов дневник

Андронов: КТБ беше проявата на бездействието на системите

Целта на срещите при президента за КТБ не бе да се установи кой е виновен за дестабилизацията, а да се намери разрешение на драматичната ситуация от юни 2014 година. Това каза председателят на Асоциацията на банките в България Петър Андронов пред БНР относно разсекретената стенограма от съвета при президента Росен Плевнелиев.

"КТБ е един етикет, една форма, една опаковка на един много по-голям проблем. Нашият проблем беше, че българската държава, големи нейни фрагменти, бяха приватизирани в онзи период. Да не говорим за медии и други обществени власти. КТБ е само фрагмент от много по-голям проблем, който имахме - проблемът за стабилността и устойчивостта на демокрацията. Мисля, че ако се затворим само в казуса КТБ, рано или късно ще имаме нов проблем. Трябва наистина да се изровят основите на по-големия, на истинския, съществения проблем. Ако имунните системи не работят, както е казал Хампарцумян, те не работиха, защото просто бяха частни или бяха подчинени на частни интереси. Точно заради това не трябва да се чудим, че резултатите бяха такива. КТБ просто беше проявата на бездействието на системите", коментира Андронов. 

"Лошите кредити у нас са над средното ниво за ЕС, но има развити страни, например Италия, с още по-високо ниво", анализира Андронов резултатите от последните стрес тестове на банковата система у нас. Той отбеляза, че необслужваните кредити намаляват непрекъснато през последните 5 години, а капиталът, с който банките резервират необслужваните кредити, също е над средното за ЕС равнище.

"Ние имаме един от най-високия процент в Европейския съюз на резерви срещу тези кредити. Точно това трябва да се има предвид. Второ, по отношение на вътрешните кредити банковата общност, Асоциацията на банките в частност, категорично държи тези проблеми да се лекуват по реда, който законът предвижда, тоест Българската народна банка и Банковият надзор да не допускат това явление да се развива и да се повтаря. Напротив. Да се ограничи максимално", каза още Петър Андронов.

Андронов отбеляза, че Банковият надзор в БНБ се отнася с много по-голяма прецизност и строгост към задълженията си в годините след промените там, последвали скандала с КТБ. Според него въвеждането на единния европейски банков надзор също би било добро за България, но още по-добре би било, ако той бъде съчетан с членство в еврозонатa.

"Разбира се, че е по-добре да имаме независима преценка, далече от "жълтите павета", за това какво се случва в банковата система, но това има смисъл в контекста на пълно членство в еврозоната, защото иначе действително бихме могли да имаме някой, който да слага диагнози, но лошото е, ако сме само в механизма на Надзора, защото той няма да носи никаква отговорност за последствията от своите диагнози. Няма да лекува! Нека това да бъде паралелно с пълно членство в еврозоната, за да се ползват и механизмите за защита на банките, фондовете, които общата европейска инфраструктура позволява да служат за гасене на кризи", сподели той.

Според него сегашната ситуация е далеч по-благоприятна за членство на България в еврозоната спрямо 2009 г., когато Симеон Дянков декларира подобни намерения. "Първо политически, защото управляващата сила е добре позиционирана в конфигурацията на европейската политическа система в момента, а ние много пъти сме казвали, че решението е политическо. И, второ, защото икономиката на Европа и нашата икономика вървят добре. Еврозоната се стабилизира", обясни председателят на Асоциацията на банките в България. Банкерът обяви очакванията си банките да повишат лихвите и по депозитите, и по кредитите в недалечно бъдеще.

"Никой не би инвестирал толкова много пари, ако имаше и най-малко колебание за някаква нестабилност или съмнения за качествата на банковия сектор. Най-голямата белгийска финансова група - KBC – group - имаше интерес за инвестиции в България още преди години, но заради КТБ тези планове бяха спрени, но в крайна сметка бяха осъществени. Както се вижда и у нас, и навън доверието започна да се възстановява", добави Андронов, който ще застане начело на банката, която ще се получи след обединението на ОББ и СиБанк. Той отчете, че през 2004 г. у нас е имало 35 банки, а след обединението ще бъдат 25, което означава, че в сектора има процес на консолидация.

Facebook logo
Бъдете с нас и във