Банкеръ Weekly

Финансов дневник

АЛТЕРНАТИВНАТА БАНКОВА ОБЩНОСТ

Мнозина смятат, че ИНТЕРНЕТ може да замести някои по-елементарни действия в банковата система. Щом хората поръчват стоки онлайн, наддават в аукциони по мрежата и копират статии, музика и филми, защо да не подминат и банките и да се разплащат помежду си чрез ИНТЕРНЕТ? Оказва се обаче, че това, поне засега, не се получава. Нито една небанкова институция не е успяла да спечели доверието на клиентите. Ето защо тривиалните финансови транзакции онлайн, чрез мобилни телефони или чрез дебитни и кредитни карти започват от сметка в банка. Дори системата Пей-пал, която ИНТЕРНЕТ-сайтът иБей използва за разплащания, е само посредник между банковите сметки на купувача и продавача. Един експеримент за натрупване на спестявания по електронен път е и-голд (e-gold)Той разрешава на абонатите да инвестират в злато по електронен път и да плащат за стоки и услуги чрез ИНТЕРНЕТ в златни единици от виртуалните си сметки, което е равносилно на създаването на нова валута. Проектът обаче не потръгна и по последни изчисления в момента в обращение е едва равностойността на 28 млн. щ. долара от златната парична единица. Започват да се появяват и електронни портмонета или карти с натрупани по тях пари в брой. Например картите Октъпъс в Хонконг и Ойстър в Лондон са сред захранващите схеми, използвани в градския транспорт. Те могат да се използват и при покупката на стоки от вестникарските будки. Въпреки колебливите резултати експериментите с финансови услуги по ИНТЕРНЕТ продължават. Последното предложение с адрес Мюнхен е Шпаршвайн (Sparschwein)Тази банка-прасенце разчита на ентусиазма на германците да спестяват стотинки и предмети за рециклиране, избуял през бедните години след Втората световна война. Съвременният вариант на тази спестовна касичка обаче е по-различен. Шпаршвайн приканва хората да се разделят с неизползваните вещи по тавани и мазета - стари предмети, амортизирани велосипеди и компютри, радиоапарати, касетофони и магнетофони и различни други вехтории. Нейни агенти ще обикалят къщите и ще оценяват вещите. Ако ги харесат, те ще бъдат прибрани в две складови помещения в Германия, след което псевдобанката ще помогне на клиентите си да разиграят предметите на аукцион по иБей. Набраните средства ще отиват по сметки на потребителите в Шпаршвайн.Основателите на тази банка се интересуват не само от предаването на стоки за аукциони, но и от развиването на вторичен пазар за някои книжа с остатъчна стойност - например неизтекли договори за мобилни телефони, животозастрахователни полици, членски карти за здравни клубове и други. Матиас Крьонер - съосновател на Шпаршвайн, обмисля също да навлезе на територията на фондове за недвижими имоти. Ние сме класическа структура за рециклиране на сектора на финансови услуги - коментира Крьонер. Шпаршвайн обаче не е банка. Сметките на клиентите й се намират в Дойче кредитбанк (Deutsche Kreditbank) - поделение на Байерише ландесбанк (Bayerische Landesbank). Така че и тук не може да мине без истинска, лицензирана кредитна институция.В Лондон Зопа (Zopa) пробва друга идея - премахване на посредниците в процеса на отпускане и ползване на заеми. Името се дешифрира като зона за евентуално споразумение, а самата компания работи онлайн и цели да срещне потенциални частни кредитори и евентуалните им длъжници при лихви, които устройват и двете страни. Лихвените проценти на кандидатите за заеми се определят на базата на персоналния им кредитен рейтинг, който се присъжда от кредитното бюро Екуифакс (Equifax). Сумата, предназначена за отпускане на заеми, се разпределя между минимум 50 кандидати, а експозицията към всеки кредитор е ограничена до 200 англ. лири. Зопа получава по 1% комисиона от клиентите, на които е уредила кредит. Дали тази инициатива ще се разрасне, зависи от броя на потребителите, които са достатъчно уверени в себе си, за да напуснат обичайните банкови канали. Към нея проявяват интерес различни общности и групи, които имат желание да дават пари на заем на лица от техните среди. Зопа не претендира да е банка - дебитите и кредитите й се намират по клиентска сметка в Роял бенк ъф Скотланд (Royal Bank of Scotland). Подобни групи, организирани, за да намалят участниците в тях разходите си за ползване на кредити, не са новост. Те са един от начините по-бедните слоеве от населението да получат финансиране - сектор, който е напълно забравен от банките в много страни, като например Индия.

Facebook logo
Бъдете с нас и във