Банкеръ Weekly

Финансов дневник

АЛЧНИТЕ БАНКИ

В определени периоди от време банките изглеждат подозрително рентабилни. Например през миналата година четирите най-големи кредитни институции на Великобритания са отчели 23.3 млрд. англ. лири печалба, или 16% възвръщаемост на акционерния капитал. Около 6.7 млрд. англ. лири от цитираната сума е дошла от предлагането на дребни банкови услуги на Острова, което означава, че от всеки клиент са получени средно по 126 англ. лири печалба. Тези цифри предизвикаха коментарите на местни банкери, че един от основните рискове за финансовата система е общественото настроение срещу алчните банки.Клиентите естествено не биха желали обслужващите ги финансовокредитни институции да работят на загуба. На фона на подобни тлъсти доходи обаче на преден план излизат поне два въпроса. Първо, дали те са показател за недостатъчна пазарна ефективност, с други думи - съществува ли някаква причина, попречила на конкурентите да осигуряват по-евтини услуги. Второ, дали качеството на тези печалби е достатъчно добро, така че банките да продължат да разчитат на него и в бъдеще. Във Великобритания компаниите за потребителски финанси, ипотечните брокери и алтернативните фирми, които приемат депозити, все по-силно се конкурират с банките. Потребителите обаче не искат да местят сметките си от банките, защото едрите английски кредитни институции като цяло изключително успешно продават на депозантите и допълнителни продукти, като например негарантирани заеми, ипотеки и застраховки, което гарантира по-високите им доходи. Що се касае до качеството на постъпленията, банките във Великобритания са световни лидери по заблуждаване на клиентите и по изсмукване на допълнителни такси. Една от най-благодатните области в това отношение са кредитите овърдрафт. Списанието Кой? (Which?), публикувано от Асоциацията на английските потребители, изчислява, че през 2003 г. банките са изкарали над 3 млрд. англ. лири от комисиони. В статия, публикувана през септември 2004 г., изданието посочва, че банковите клиенти са плащали между 18 и 30 англ. лири наказателна такса за нарушаване на тавана на кредита си и доста повече, ако тези простъпки са били продължителни - по 5 англ. лири на ден до максимум 80 англ. лири месечно. Тук не са включени наказателните лихви върху ползвания овърдрафт, които могат да достигнат 34% годишно. По подобен начин финансовите институции и кредитните компании се заиграват и със закъснелите плащания. От анкетираните от списание Кой? две хиляди потребители на кредитни услуги един от всеки четирима се оплаква, че са му били начислени допълнителни такси за закъснели плащания или защото е надхвърлил кредитните лимити. От този източник банките си докарват около 427 млн. англ. лири доход. Друг проблем е, че длъжниците в някои случаи са стимулирани да теглят заеми, които не могат да изплащат. Банките и кредитните компании често повишават кредитните тавани по експертна оценка, без да визират конкретни длъжници или да проверяват кредитните им досиета. Някои френски кредитори също правят големи печалби на вътрешните си пазари, показва проучване на Какво да изберем? (Que choisir?) - френският аналог на Кой?. Списанието е пресметнало, че френските банки начисляват между 35 и 100% над действителната цена за техническите банкови услуги като плащания с чекове и онлайн, директни дебити и други операции по сметки. В повечето случаи тези надбавки са се увеличили драматично между 1999 и 2004 година. От друга страна, местната пощенска банка Ла пост (La Poste) предлага подобни услуги под реалната им стойност. Германските банки очевидно искат да имат проблемите на колежките си от Франция - натискът върху печалбите в Германия е толкова силен, че повечето местни кредитни институции не могат да реализират чист доход от всекидневните си услуги на дребно. Преди десетина години това се дължеше главно на нелоялната конкуренция от страна на спестовните банки и до известна степен на кооперативните, които заедно контролират близо 50% от пазара. Спестовните банки са собственост на местните органи на властта и имат важна социална и политическа роля. Кооперативните са обща собственост на спестовните и на управите на провинциите и обикновено работят в полза на техните членове. Частните банки пък се опитват да конкурират държавните и изграждат система от клонове, като водят ценови войни. Днес големите германски финансовокредитни институции вече снижават разходите си и закриват клонове, но все още не могат да постигнат реална отплата за дребните си банкови услуги. Изключение прави само Дойче Банк (Deutsche Bank), която обслужва предимно по-заможните, и отчете 22% доходност на акционерния капитал в тази ниша през 2004 година. Единствено чуждестранните банки, които навлизат на германския банков пазар, показват, че добре насочените дребни услуги могат да са рентабилни. Например щатската Ситибанк (Citibank) купи през 1973 г. дребния немски банков играч Кунденкредитбанк (Kundenkreditbank) и го превърна в една от най-печелившите малки банки в Европа с 39% доходност на акционерния капитал през 2004 година. А притежаваната от холандската Ай Ен Джи (ING) местна DiBa привлича клиенти, като предлага високи лихви по депозитни сметки онлайн.Обстановката в Германия обаче се усложнява. Пощенската банка (Postbank), която използва клоновете на държавната телефонна компания Дойче пост (тя е и мажоритарният банков собственик), твърди, че има 11 млн. клиенти и разширява диапазона на предлаганите продукти. Бързо набират мощ и банките на производителите на коли, които се целят в по-заможните клиенти. Фолксваген банк, Ауди банк, Даймлер Крайслер банк и Бе Ем Ве банк не само предлагат финансиране на покупката на автомобили, но и кредитни карти и управление на активи. Те имат фантастично предимство - коментира шеф на поделение за дребни банкови услуги в голяма кредитна институция. - Да бродиш из клона на обикновена банка не е кой знае какво удоволствие, но който току-що си е купил ново Бе Ем Ве, сигурно ще прегърне идеята за кредитна карта Бе Ем Ве или инвестиционен фонд Бе Ем Ве.

Facebook logo
Бъдете с нас и във