Банкеръ Weekly

Финансов дневник

АЛАЙД АЙРИШ БЕНК СЪДИ СИТИГРУП И БЕНК ЪФ АМЕРИКА

Най-голямата банка на Ирландия Алайд Айриш бенк (Allied Irish Bank), която загуби 692 млн. щ. долара заради прекомерните амбиции на валутния си дилър Джон Ръснак, съди други две банки, които обвини в съучастие с мошеника. Това са Бенк ъф Америка (Bank of America) и Ситибенк (Citibank) - банковото поделение на финансовия гигант Ситигруп (Citigroup). Алайд Айриш подаде съдебен иск срещу тях във федералния съд в Манхатън на 23 май. Ирландците настояват да получат 500 млн. щ. долара за щетите, причинени им от двете щатски банки - те, според ищците, са помагали на Ръснак да укрие загубите си.Както е известно, на 6 февруари 2002 г. управителите на Алайд Айриш съобщиха, че в резултат на мошеническите операции на един от валутните си дилъри финансовокредитната институция е загубила над 700 млн. щ. долара. Екшън героят се оказва Джон Ръснакпо прякор мистър Средна Америка, от базираното в Балтимор щатско поделение на ирландската банка - Олфърст Файненшъл (Allfirst Financial). (Вестник БАНКЕРЪ описа подробно случая в своя брой 6 от 2002 година). В момента дилърът е в затвора, където излежава присъда от седем години и шест месеца, след като призна участието си в измамата. Специалистите, проверяващи книжата на Олфърст, открили изтрити и-мейли в компютъра на Ръснак. В тях служител от Ситибенк предупреждавал колегата си, че повече не може да покрива схемата му. Без да коментира официално връзките си с дилъра от Олфърст, Ситибенк твърди, че съдейства на официалните власти да разнищят всички операции между нея и щатското поделение на Алайд Айриш. Валутни търговци от щатския колос пък обясняват, че са предлагали на колегата си от Балтимор т. нар. първични брокерски услуги, които обхващат разплащания и клиринг на търговските сделки и изпълнение на търговски поръчки. Подобни услуги е правила на Ръснак и Бенк ъф Америка.Споменатите първични брокерски сметки не са необичайно явление в международната валутна търговия. Те дават на титулярите им възможност да отчитат нереално високи обеми на валутна търговия, като комбинират сделките на различни клиенти, осъществявани на базата на първичен брокерски кредит. В описвания случай обаче, според експертите на Алайд Айриш, Ситибенк и Бенк ъф Америка са помагали на Ръснак да укрие загубите си. Двете банки внимателно са изготвяли официалните си сведения до ръководството на Олфърст, така че да избегнат всяка информация, отнасяща се до печалби или загуби на поделението в Балтимор. В интерес на истината схемата работи безотказно от 1997 до 2001 година. Говорителка на Ситигруп заяви за пресата, че предстоящият процес е абсолютно безпочвен. И все пак без помощници сравнително посредственият Ръснак, който е работил в Олфърст от 1993 г., не би могъл да укрива комбинациите си толкова дълго. Неговите шефове и съседи го характеризират като почтен член на обществото. Преди да постъпи на работа в поделението на Алайд Айриш, Ръснак е работил в Кемикъл бенк (Chemical Bank), която днес е част от инвестиционния гигант Джей Пи Моргън Чейз (JP MOrgan Chase) и не е имал никакви провинения. Той е семеен с две деца, бил е доброволец в градския център за керамично изкуство Балтимор клейуъркс - организация с идеална цел, и член на борда на местното католическо училище, в което учи дъщеря му. Получавал е 85 хил. щ. долара годишна заплата и в никакъв случай не е бил звезда. Дилърът е търгувал активно с щатски долари и японски йени на международните валутни пазари. Според търговци от Ню Йорк, стратегията му се е свеждала до спекулативни операции, сходни с тези на хеджинговите фондове. Банкери твърдят, че ако се изхожда от годишната му заплата от само 85 хил. щ. долара, разрешеният му дневен лимит за валутна търговия едва ли е надхвърлял 1 млн. щ. долара. Натрупаните огромни загуби в отдел с годишни печалби от едва 10 млн. щ. долара пък означават, че общата стойност на осъществените търговски операции трябва да е била в границите 10-20 млрд. щ. долара. Друг е въпросът, че подобни огромни за едно скромно банково поделение обеми би следвало веднага да направят впечатление в банката. Всъщност в света на модерните технологии, на растящата компютризация на финансовите пазари и на хитроумните и сложни инструменти за търговия могат да се загубят стотици милиони долари само с едно натискане на бутона. В периоди на повишена нервност и колебания на цените на световните борси пък хората периодически си припомнят големите измамници от последните години.Само трима дилъри могат да се сравнят по размер на нанесените щети с Ръснак.Класацията води Ник ЛийсънНеговите загуби от 850 млн. англ. лири (1.2 млрд. щ. долара) предизвикаха фалита на най-старата банка във Великобритания - Беърингс (Barings), през 1995 година. Той ги загуби при търговия на азиатските пазари в опит да укрие и компенсира натрупани загуби по клиентска сметка. Лийсън бе осъден от съда в Сингапур на шест и половина години затвор. През юли 1999 г. той бе освободен предсрочно за добро поведение. В момента учи психология.По-малко известен, но с още по-солидно постижение от 1.3 млрд. англ. лири натрупана загуба, е търговецът на метали от японския конгломерат Сумитомо (Sumitomo) Ясуо ХаманакаИзвестният като мистър пет процента Хаманака (това е неговият дял от търговските операции на мед) бе осъден на осем години затвор през 1996 г., след като си призна, че десет години е въртят неоторизирана търговия с цветния метал.По-дребен, но доста по-пикантен е случаят на Пийтър Янгфондов мениджър в лондонския инвестиционен фонд Моргън Гренфел (Morgan Grenfell), чиято компания майка е немската Дойче Банк (Deutsche Bank). През 1996 г. се разкрива, че Янг е присвоил 220 млн. англ. лири от трите най-големи европейски фонда, които е управлявал в резултат на серия укрити неоторизирани инвестиции. Случаят изгрява в заглавията на всички големи вестници, след като измамникът се явява в Лондонския съд на магистратите (Citi of London Magistrates' Court), облечен като жена и с високи токчета. Целта е да бъде определен като негоден да отиде в затвора.По този повод Дойче Банк отнася солена глоба от 300 млн. англ. лири за неадекватен контрол над служителите си. Редом с едрите акули плуват и дребни хамсийки, злоупотребили с някое и друго милиончеПрез 2000 г. например английската Натуест (NatWest) бе глобена с шестцифрена сума от финансовия надзор във Великобритания, след като признава, че двама нейни служители са натрупали 90.5 млн. англ. лири търговски загуби. През същата година стоковият брокер Пийтър Лиънърд предизвика фалита на работодателя си - групировката Мюърпейс (Muirpace), като й причини загуби за 32 млн. англ. лири. Джон Хоу Парк нанася същия удар на компанията Грифин трейдинг (Griffin Trading), като само за един ден губи 6.2 млн. англ. лири. Година по-късно щатската Мерил Линч (Merrill Lynch) уволнява двама свои старши изпълнителни директори, защото не упражнили контрол върху валутен дилър, разпределил около 7 млн. англ. лири печалба между подбрани клиенти.

Facebook logo
Бъдете с нас и във