Банкеръ Weekly

Финансов дневник

АКО ВИ СЕ ПИЕ КАФЕ, КУПЕТЕ СИ ЯПОНСКИ ДЦК

Инвеститорите, които вложат парите си в тримесечни японски ДЦК, ще изкарат достатъчно, за да си купят на падежа... капучино в едно от елитните кафенета в Токио. В това твърдение няма преувеличение. На 18 септември например инвеститорите подадоха оферти за рекордната сума от 1078 трлн. йени (близо четири пъти по-висока от БВП на Япония) за емисия от тримесечни ДЦК с общ номинал 2.5 трлн. йени. Книжата носят среден месечен доход 0.0011 процента. Всеки, вложил 100 млн. йени в тях, ще получи на падежа (18 декември) около 300 йени - почти колкото е цената на двойно кафе в едно от заведенията на Старбъкс корп. (Starbucks Corp.).Въпреки мизерния си доход обаче, през последните месеци офертите за тези книжа надхвърлиха 800 пъти продаваните количества. Причината е в провежданата от кабинета реформа на финансовата система в Япония и в решението му да отмени изискването за държавни застраховки върху пълния размер на депозитите. Това кара вложителите да прехвърлят парите си в по-големи и солидни банки. Кредиторите пък се сдобиват с излишък от налични средства, които харчат за въпросните финансови книжа.Правителството на премиера Джуничиро Койдзуми обеща преди изборите да оздрави местните финансовокредитни институции и да изчисти лошите им дългове, което на практика означава да се осъществят масови фалити на по-слабите структури. Кабинетът ограничи и размера на напълно застрахованата сума по срочните депозити до 10 млн. йени на вложител от 1 април тази година. В резултат хората се втурнаха да спасяват спестяванията си, което предизвика изтичане на пари от регионалните кредитори и доведе до масови фалити и обединения. За да успокоят духовете, властите в страната обещаха миналия месец да отложат с две години предвиденото за 1 април 2003 г. въвеждане на застрахователен лимит и по останалите сметки. Цифрите, публикувани от японската централна банка, сочат, че през октомври депозитите в най-големите местни банки са се увеличили с 3.2%, а в по-малките са намалели с 2 процента. През изминалите 12 месеца банкрутираха провинциалните Ишикава бенк (Ishikawa Bank) и Чубу бенк (Chubu Bank), а броят на кредитните съюзи и асоциации намаля с над 100 институции.Типичен пример за японската банкова реформа в действие е случаят с Ишикава бенкФалитът й през декември 2001 г. бе последван от една петиция до правителството, от седем съдебни дела срещу ръководството й и от полицейско разследване. Петицията и процесите са дело на бесни инвеститори, купили акции от банката за 22 млрд. йени (175 млн. щ. долара) осем месеца преди банкрута. Финансовата инжекция станала неизбежна в началото на 2001 година. Тогава местният контролен финансов орган - Агенцията за финансови услуги, започнала проверка на сметките на Ишикава и установила, че нейният коефициент на капиталова адекватност е паднал под изискваните по закон за регионалните банки в Япония 4 процента. За да избегне закриването й, ръководството на Ишикава побързало да събере необходимите 22 млрд. йени през март и април 2001 година. Банковите служители убедили пенсионерите депозанти (които не разбирали нищо от акции) да купят с парите си акции на банката. Хората, кандидатствали за ипотечни кредити, пък получили уверения, че ще вземат пари само ако купят банкови ценни книжа. В заведените съдебни искове също се твърди, че Ишикава е продавала акции чрез измама. Проспектите на книжата се бавели със седмици след продажбата им. На някои инвеститори било казано, че акциите представляват вид депозит на поискване. Други пък открили, че депозитите им са превърнати в акции без тяхно знание.Ако се оставят настрана незаконните продажби, Ишикава не е изолирано явление в Япония. Нейният фалит пък дава представа за истинския размер на лошите кредити в портфейлите на банките. Оценка на Корпорацията за застраховане на депозитите след банкрута на банката сочи, че недостигащият капитал се е увеличил четворно и е достигнал 104 млрд. йени. Тогава коефициентът на капиталова адекватност на Ишикава е бил -37% срещу -6%, изчислен от Агенцията за финансови услуги три месеца по-рано. В края на ноември седемте най-големи банки на Япония прогнозираха, че ще приключат финансовата година на 31 март 2003 г. с обща загуба от 305 млрд. йени. Тя произтича от усилията им да отпишат лоши кредити за около 24 трлн. йени. От началото на годината насам в страната са фалирали 16 231 компании.

Facebook logo
Бъдете с нас и във