Банкеръ Weekly

Финансов дневник

АКЦИОНЕРИТЕ МИ КАЗАХА, ЧЕ СЪМ КАТО БУЛДОГ

НЯМА СДЕЛКА, В КОЯТО ДА СЪМ СЕ ПРОВАЛИЛАМая Георгиева - изпълнителен директор на Първа инвестиционна банка, пред в. БАНКЕРЪГ-жо Георгиева, в България управлението на банки е мъжка територия. Изпадала ли сте в стресови ситуации от това, че сте жена, а управлявате банка?- В този бизнес стресът е еднакъв и за мъжете, и за жените. В някои случаи дори е предимство да си жена. Не знам по какви причини, но на една жена могат да й се доверят повече и да й кажат повече, отколкото на един мъж. Случвало ми се е чуждестранни банкери, докато сме на бизнесвечеря, да ми споделят за личните си, за семейните си, за служебните си проблеми.Кой е най-фрапантният случай, с който сте се сблъсквали при подобни разговори?- Веднъж преди пет години бях поканена на обяд в една голяма американска банка. С един банкер, с когото се виждахме за първи път, си говорихме по време на обяда. Той ме попита за личния ми живот. Американците в това отношение са много прями и открити хора. И както ме пита, изведнъж ми казва: Жена ми преди два дни ме напусна. Взе си детето и замина някъде. Дори не знам къде е. И се разплака. Аз също бях на път да се разплача.И след тази драма подписахте ли договор с банката?- Това бе едно от рутинните посещения в чуждестранни банки, при които се представя кредитната институция, която представляваш. На базата на тези срещи след време те правят анализ на банката и преценяват нивото на взаимоотношения с нея, като например предоставяне на линии за потвърждаване на акредитиви и банкови гаранции. Това беше първата американска банка, която ни предостави линия за потвърждаване на акредитиви в размер на пет милиона долара.До момента сте привлекли около 70 млн. щ. долара финансиране от чужбина. Как започна този бизнес?- Когато през 1995 г. дойдох на работа в Първа инвестиционна банка, сегашните й акционери Ивайло Мутафчиев и Цеко Минев бяха и нейни изпълнителни директори. Аз започнах като директор на международния отдел. Те ми казаха: От Европейската банка проявяват интерес към нас. Разбери за какво става въпрос и какво искат! Тогава аз се срещнах с представителя на ЕБВР Джонатан Хартфийлд и той ми обясни, че има възможност да ни отпуснат кредит след предоставяне информация за банката. Докато работех в БНБ до 1994 г., се бях срещала много пъти с представителите на МВФ и на други международни финансови институции и знаех колко тежко се задвижват техните административни машини. Бях наясно колко е важно да им предоставиш цялата необходима информация, за да ти се доверят. Направих всичко възможно, за да осигуря на ЕБВР информацията, която искаха. Ходих от отдел на отдел и след като събрах информацията, представителите на ЕБВР ми заявиха, че трябва да ни провери назначен от тях одитор, който ще дойде от Лондон.За това съгласие трябва да дадат изпълнителните директори на Първа инвестиционна банка. Те ми казаха: Я не си губи времето. От тази работа нищо няма да излезе. Но ако много искаш, нека да си пратят одиторите. Тогава ЕБВР прати един ирландец, Робърт Маккан, който работеше в одиторската компания Купърс енд Лайбрънт. Предоставихме му информация за банката. Това беше неговото първо посещение в България и остана впечатлен от страната и хората. По-късно той дойде отново в България и работи пет години у нас като шеф на Купърс енд Лайбрънт. Дори научи български. През 1995 и 1996 г. ЕБВР и одиторът й провериха всичко в банката и се срещаха с представители на фирмите, които искахме да финансираме с парите от кредитната линия на ЕБВР. Това се случи през 1996 г., когато започна финансовата криза, доларът хвръкна нагоре спрямо лева и лихвените равнище се променяха ежедневно и банковата система беше в криза. Трябваше да ни дадат кредита през юни, но не го направиха, защото обстановката в България бе много нестабилна. Г-н Мутафчиев ми каза: Казах ли ти, че си губиш времето? През октомври ни разрешиха кредита и ни поканиха в Лондон на официално подписване. През март 1997 г. ЕБВР вече купи 20% новоиздадени акции на Първа инвестиционна банка. Така тя стана наш акционер.А как привлякохте за ваш акционер австрийския приватизационен фонд ЕПИК?- Това също бе много интересен случай. През 1996 г. в София дойде един журналист от списанието Юромъни и взе от мен интервю, в което аз казах доста неприятни неща за някои хора, които ръководеха страната и банковата система. За мой ужас те взеха, че го публикуваха. Мина известно време, след като интервюто излезе и аз - все още като директор на международния отдел, заминавах за Виена. На летището в София, точно преди да се кача в самолета, ми звънят по телефона, за да ми кажат, че един господин искал да се срещне с мен, след като е прочел интервюто в Юромъни. Аз отговорих, че не мога, защото пътувам за Виена, а те ми казваха, че той е във Виена. Определихме си среща в 7 часа, в лобито на хотела. Аз бях с г-н Мутафчиев, изпълнителен директор на банката и неговата съпруга. Срещнахме се с Питър Голдшайдер, който заедно с Гюстав Вюнбюрг са съпритежатели на инвестиционния фонд ЕПИК. И двамата са банкери. Голдашайдер е работил в Световната банка, а Вюнбюрг - в Аустрия Банк, и след като ги напускат, създават инвестиционния фонд ЕПИК, който има приватизационни фондове във всички бивши социалистически страни - Унгария, Чехия, Словакия... Тогава, в хотела, господин Голдшайдер се договори с господин Мутафчиев за около 15 минути да създадат в България съвместно приватизационния фонд Надежда. Три месеца по-късно станаха акционери на банката.Вие договорихте ПИБ да получи заем от банков консорциум, в който участват и чуждестранни кредитни институции. Това ли бе първият подобен заем за България?- След 1998 г. това е първият подобен заем, който се отпуска на българска частна банка. Негов организатор бе базираната в Кипър финансова компания Лондон Форфейтинг Азия - дъщерно дружество на британската Лондон Форфейтинг, което отговаряше за пазарите в Русия, България и азиатския регион. По това време беше много трудно да се организира такъв консорциум от чуждестранни банки, който да ни отпусне 10 млн. щ. долара. Въпреки трудностите сключихме кредитното споразумение.Имаше ли инфарктни моменти?- Интересното при този кредит беше, че банките, които създадоха консорциума, имаха право на шестия месец след отпускането на заема да си поискат обратно парите, а ние също имахме възможност на шестия месец да върнем целия заем. Това са така наречените пут и кол опции. Няколко седмици преди да изтече този шестмесечен срок, аз трябваше да убедя всички банки, които участваха в консорциума, че ПИБ не е засегната от руската и азиатската финансови кризи по това време, за да не си изтеглят парите обратно. Повечето бяха германски, трябваше да обиколя цяла Германия - от Хамбург, през Щутгарт, Франкфурт и Мюнхен. Успях. След още шест месеца погасихме заема.Проваляли ли си сте се при преговори за заем с чуждестранна банка?- Никога. Мога да работя по сделката с години, но в крайна сметка успявам да я сключа. Такъв е случаят със заема от Европейската инвестиционна банка. Четири години преговаряхме, но в крайна сметка сключихме договора. По този повод Ивайло Мутафчиев един път възкликна: Ужас! Като булдог си. Хванеш ли нещо, няма пускане.А откъде дойдоха трудностите при заема от Европейската инвестиционна банка?- Ставаше дума за 10 млн. евро, които бяха дадени първо на БНБ срещу гаранция от българското правителство. Централната банка предоставяше от тях заеми на кредитните институции, с които те финансираха до 50% от всеки от предложените им проекти. БНБ обаче искаше банките да обезпечат половината от тези средства с държавни ценни книжа. По-късно те промениха политиката си и ПИБ получи заем срещу гаранция от първокласни чуждестранни банки.Осигуряването на тази гаранция ми костваше много усилия, но успях да организирам консорциум от чуждестранни банки, в който участват Байерише Ландесбанк и три от банките на ИНГ Груп.Кой е най-големият проект, по който сега работите?- Подготвям нов синдикиран заем за 10 млн. щ. долара и смятам, че интересът към него в чужбина ще е много голям. Обмислям и един проект за еврооблигационна емисия на банката. Идеята ми е да предложим три- или петгодишни ценни книжа, а за номиналния размер на емисията още не съм мислила. Определящи ще са потребностите на банката от дългосрочни средства, с които да се финансират инвестиционни проекти.С други думи, мениджърите на банката първо осигуряват проектите, които се нуждаят от кредити, а след това вие търсите парите в чужбина. Така ли?- Това е механизмът. Първо моя колега Матьо Матеев - изпълнителният директор, който отговаря за кредитирането, оценява атрактивни проекти, проверява ги, след което аз организирам получаването на средствата от чужбина. С тях той предоставя кредити и среди за стриктното им обслужване. Събира парите от длъжниците и аз ги връщам на чуждестранните банки. Работата на господин Матеев е много отговорна. Аз например не бих могла да я върша. Но много добре работим в екип и засега ефективността ни е изключително висока.Явно, че се справяте много добре в бизнеса. И в личния живот ли успявате да постигнете всичко, което искате?- Ами как да ви кажа... Открих, че принципите, които ми помагат да постигам целите си в работата не ми помагат особено в личния живот. Аз съм научена, ако вложа в нещо всичките си сили и енергия, като му се отдам изцяло, тогава трябва да има резултати. Така подхождам и по отношение на културизма, с който се занимавам шестнайсет години. За този спорт знам всичко, изчела съм огромно количество книги, материали, публикации. Тъй като съм научена, че ако знаеш теорията и упорстваш в практиката, няма начин да не успееш. Същото съм си мислила и за личния живот - влагам всичко от себе си, чета книги за психологията на взаимоотношенията между партньорите, обаче тук изпитаните в бизнеса методи не работят.Разговора води Петър Илиев

Facebook logo
Бъдете с нас и във