Банкеръ Weekly

Финансов дневник

АКЦИЯ ЧИСТИ ПАРИ С ПРЕДИЗБОРНИ ЕФЕКТИ

ЕКСТРАВАГАНТНИТЕ ИКОНОМИЧЕСКИ ИДЕИ НА НДСВ - МНОГО ШУМ ЗА МАЛКО ГЛАСОВЕИзглежда, в България предизборно ще се разиграе нова версия на популярния в близкото минало телевизионен сериал Богат-беден. В увертюрата към същинското действие, което трябва да приключи с предстоящите през юни парламентарни избори, управляващите (в лицето на парламентарния шеф Огнян Герджиков) изтупаха от прахта идеята за амнистия на изнесените от страната капитали. В средата на януари тази година професорът по търговско право внезапно изпрати на премиера Симеон Сакскобургготски италианския законза данъчна амнистия (добил популярност като финансов щит) и го призова да помисли за пренасянето на римския опит на българска почва. Соловата акция на Герджиков раздвижи в миг духовете сред властимащите и драмата започна. Като за начало зрителите (разбирай избирателите) бяха успокоени от добрите герои в пиеската - финансовия министър Милен Велчев и директора на Агенцията за финансово разузнаване Васил Киров. Двамата обясниха колко лошо за икономиката и финансовата ни система ще бъде, ако премиерът Симеон Сакскобургготски вземе, че се вслуша в гласа на Герджиков. Едва ли са нужни особени гадателски способности, за да се предвиди, че целият трилър, който се разиграва напоследък около евентуалната амнистия на капитали, ще завърши с хепиенд за управляващите и хазната. Най-вероятно след задълбочен анализ министър-председателят ще отхвърли идеята за опрощаването на изнесените от страната капитали с аргумента, че дълбоко в същността си тя е несправедлива по отношение на редовите данъкоплатци в държавата. А посланието към гласоподавателите ще бъде - няма да допуснем парите на лошите да се върнат безнаказано в страната. Впрочем с подобен привкус досега кампанийно бяха разигравани и акциите чисти ръцеза отнемане на имуществото на незаконно забогателите, за създаването на служба за фискални разследвания (данъчна полиция), за закриването на безмитните магазини и за ограничаването на сивата икономика и контрабандата в страната. Списъкът с екзотичните икономически идеи, които минават за нещо като патент на НДСВ, съвсем не приключва дотук. В него попадат и предизборното обещание от 2001 г. за въвеждане на нулева ставка на корпоративния данък печалба върху реинвестираната печалба, както и въвеждането на данъчни преференции за компаниите, развиващи дейност в специални индустриални зони. Общото между изброените дотук екстравагантни икономически идеи е, че те бяха родени по време на управлението на НДСВ, но така и не бяха реализирани досега. Трудно е да се повярва, че в краткия срок, оставащ до парламентарния вот през лятото на тази година, някоя от тях все пак ще бъде приложена на практика. Това обаче едва ли е сериозна пречка постиженията на жълтата икономическа мисъл през последните четири години да бъдат извадени още веднъж на показ. Дебютът бе направен сданъчната амнистиякоято поне на този етап изглежда най-трудно реализуема у нас. Под една или друга форма тя бе предъвквана нееднократно през последните четири години. Най-ревностен радател на идеята за амнистирането на изтеклите нелегално от България парични потоци е руският учен Владимир Квинт. В поредица свои статии и изказвания Квинт не се умори да повтаря, че с предлаганата от него схема българската икономика и хазна ще си осигурят свеж ресурс от няколко милиарда лева. И всеки път Милен Велчев му отговаряше, че НДСВ иска да създаде по-добри условия за правенето на законен бизнес, а не да привлича средства със съмнителен произход. Покрай цялата шумотевица малко встрани остана фактът, че всъщност идеята за амнистия на изнесените от страната средства от неплатени налози (но не и от престъпна дейност) фигурираше в програмата, с която се яви на изборите през 2001 г. другият коалиционен партньор във властта - ДПС. Всъщност за пръв път в най-новата ни история за амнистията на изнесените капитали заговори в началото на 1997 г. Красимир Ангарски, тогава министър по икономическите въпроси в служебното правителство на Софиянски. За авторство на тази идея спокойно може да претендира и кабинетът на Иван Костов. Малко преди края на мандата му през 2001 г. финансовото министерство, начело на което тогава беше Муравей Радев, дори подготви специален законопроект за данъчната амнистия. В документа се предвиждаше в тримесечен срок (след влизането на закона в сила) българските граждани да декларират данъците, които не са платили в периода 1 януари 1990 - 31 декември 1995 година. Законопроектът допускаше и конфискация на имуществото на лицата, които не извадят доброволно доходите си на светло. Сега обаче липсва технологично време, в което идеята на Огнян Герджиков, дори и да бъде възприета, да се подплати с реални законодателни предложения. Най-малкото защото преди това трябва да бъдат изяснени няколко конкретни въпроси. Единият от тях е дали евентуалната амнистия ще обхваща и неплатените налози, средствата от които не са изнесени извън пределите на страната. По данни на Главна данъчна дирекция неизрядните платци към хазната са близо шест хиляди. А само задълженията на т. нар. големи данъкоплатци възлизат на 2.3 млрд. лева. Това, което би следвало да се изясни - ако изобщо ще се прилага амнистията, е и за какъв срок ще бъде тя, и каква ще бъда ставката, с която еднократно ще бъдат обложени излезлите на светло капитали.Когато се оценяват плюсовете и минуситена данъчната амнистия, трябва да се признае състоятелността на тезата на финансовия министър Милен Велчев, че изнесените от страната капитали в годините на прехода отдавна са се върнали чрез трансфери от офшорни компании и приватизационни сделки. Министър Велчев е прав и в още едно свое твърдение. А именно, че опрощаването на укритите и изнесени от страната налози е най-малкото неморално спрямо коректните данъкоплатци. Да не говорим, че държавата едва ли разполага с надеждни механизми, чрез които да отсее укритите доходи от тези, които са били придобити от престъпна дейност. Друга сериозна пречка за евентуалната амнистия би било и идентифицирането на капиталите - дали те са български, или чуждестранни. Както призна и шефът на финансовото разузнаване Васил Киров, ведомството му не разполага с необходимия административен капацитет, за да установи дали зад връщащите се у нас капитали всъщност не стоят чуждестранни интереси. Както припомни Киров, в момента в Агенцията за финансово разузнаване работят едва 30 служители, които трудно ще могат да поемат цялата тежест по извършването на проверките. Така опасността покрай амнистията на български капитали страната ни да се окаже удобно място за изпирането и на някое и друго евро на чуждестранни престъпни групировки е съвсем реална. При това положение едва ли някоя сериозна мултинационална компания би желала да стъпи на българския пазар. Да не говорим, че съдилищата ни все още не са произнесли нито една осъдителна присъда за пране на пари. В този смисъл, според юристи, много по-ценно би било да се проведе дискусия около идеята за промяна в Наказателния кодекс, която да регламентира отпадането на т. нар. предикатно престъпление при дела за пране на пари. По сега действащата уредба, за да бъде доказано изпирането на средства от престъпна дейност, първо обвиняемият трябва да бъде осъден по основното обвинение срещу него (т.е. за престъпление, от което са придобити средствата) и едва след това за прането на пари.Все пак когато се говори за данъчна амнистия, тя не трябва да бъде възприемана изцяло отрицателно. Практиката показва, че до прилагането на подобни фискални техники прибягват дори страни катоИталия и Германиякоито са сред основните двигатели на финансовото законодателство на Евросъюза.Така например правителството на Силвио Берлускони чрез въведената обща данъчна амнистия (от която именно се впечатли Огнян Герджиков) успя да върне на Апенините около 60 млрд. евро, с което си осигури допълнителни бюджетни постъпления от около 1.5 млрд. евро. Според повечето експерти успехът на тази операция се дължи най-вече на символичната такса от 2.5%, която е трябвало да заплатят лицата, признали, че са изнесли необложени от данъчните власти средства. Всъщност опрощаването в Италия на практика бе повсеместно и обхващаше също така неплатени суми от данъка върху доходите на физическите лица, върху печалбата, ДДС, местните налози, регистрационните такси и дори глобите за неправилно паркиране. Санкцията за посочилите по-ниски от реалните си доходи и имущество в данъчните си декларации през последните пет години бе едва 4 до 8% от стойността на укритото. В Германия амнистията тече и в момента. Федералното правителство на канцлера Герхард Шрьодер помилва тези, които са скрили от данъчните власти доходи и капитали в периода 31 декември 1992 г. - 1 януари 2002 година. Капиталите, които се върнаха в Бундесрепубликата до края на 2004 г., бяха таксувани еднократно с 25% от размера им. Амнистията ще продължи до март тази година, но таксата вече ще бъде 35 на сто. Според изявления на германския финансов министър Ханс Айхел в пресата, като резултат от амнистията допълнителните данъчни приходи за 2004 г. ще достигнат около 5 млрд. евро. Колкото до България, дори сумата на предполагаемите изнесени пари плътно да следва уличната мълва, финасовият ефект от опрощението ще е многократно по-скромен. Направо жалък, ако бъде съотнесен към моралните и правните щети. А и нереализираните екстравагантни икономически идеи едва ли ще донесат много гласове на управляващите. Но пък на тях нищо няма да им струва да вдигнат повечко шум около тях.

Facebook logo
Бъдете с нас и във