Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Агрозастраховката - екзотика в бранша

Градушките, наводненията и сушата не пожалиха българските производители през последните години, но застраховането на селскостопанската продукция и добитък все още е по-скоро екзотика, твърдят хората в бранша.

"По традиция регистрираме ръст на търсенето на земеделските застраховки за кратък период от време след настъпването на неблагоприятното събитие и след това всичко се връща в старото си русло - преобладава апатията и липсата на съществена заинтересованост", обясни пред "БАНКЕРЪ" изпълнителният директор на "Евроинс" Румяна Бетова.

По експертна оценка, направена въз основа на данните за постъпилите отчисления от селскостопански застраховки в Държавен фонд "Земеделие", застрахователната премия в земеделския отрасъл възлиза на около 10 млн. лв. годишно. За да се добие представа за нищожния размер на застраховането в селското стопанство, следва да уточним, че общият премиен приход за застрахователната система за 2016-а възлиза на 1.620 млрд. лева. Според статистиката делът на селскостопанското застраховане в общия застрахователен пазар на страната е незначителен - под 1 процент.

"Като цяло пазарът е стабилен и зависи от много променливи - например ниските цени на продукцията през последната година определено не са предпоставка за ръст", обобщи Атанас Узунов - ръководител "Подписваческа дейност и продукти" в ЗАД "Алианц България".

До голяма степен селскостопанското застраховане у нас се движи в зависимост от субсидиите и държавните помощи по линия на европейските програми. Такъв стимулиращ механизъм например е Схемата за държавна помощ за съфинансиране на застрахователни премии при застраховане на селскостопанска продукция. Чрез нея фонд "Земеделие" финансира до 65% от дължимата застрахователна премия. Подпомагането е до 195 лв. на хектар при размер на застрахователната премия от 300 лв. на хектар. Става въпрос за много малък ресурс, дори при условие, че тази година той беше увеличен с 1 млн. лв. - до общо 2.5 млн. лева. Застрахователите прогнозират, че това увеличение ще стимулира търсенето на подобни полици, но много леко.

Тазгодишните поражения се очертават като най-сериозните, нанасяни на реколтата през последните години. Само през първото тримесечие на 2017 г. фермерите у нас са сключили общо 214 989 застраховки, като 4715 от тях са за животни. Изплатените обезщетения за периода са 184, като в парично изражение те възлизат на 533 000 лева. Тук не се включват поражения, нанесени от летните градушки.

Според данни на земеделското министерство през това лято са били напълно унищожени около 142 хил. декара с рапица, пшеница, царевица, слънчоглед и други култури. При 268 хиляди декара пораженията са между 50 и 100 процента. Именно тези земеделци ще бъдат най-ощетени.

За нивите, които са напълно унищожени, стопаните ще могат да разчитат на обезщетения от държавата. Регламентът обаче не предвижда помощ за останалите, дори посевите им да са пропаднали на 95 процента.

"Държавната помощ се намалява с 50%, ако се предоставя на земеделски стопани, които са сключили застраховки, покриващи минимум 50% от средногодишното им производство или свързаните с производството им доходи. При представяне на застраховка, която не покрива половината от средногодишното им производство или свързаните с производството доходи, държавната помощ се редуцира с 50 на сто", обясниха от земеделското министерство.

Тази политика поражда въпроса: защо земеделските производители биха се застраховали, при положение че могат да разчитат и на държавната подкрепа. Вероятно отговорът е, че при бедствие има шанс и да не се окажат сред "късметлиите", чиято продукция е напълно ликвидирана.

Facebook logo
Бъдете с нас и във