Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ДЪРЖАВАТА ЩЕ ПРОДАВА НА БОРСАТА САМО СРЕЩУ КОМПЕНСАТОРКИ

ДЪРЖАВАТА ЩЕ ПРОДАВА НА БОРСАТА САМО СРЕЩУ КОМПЕНСАТОРКИСобствениците на компенсаторки са на път да си възвърнат оптимизма, след като изпълнителният директор на Агенцията за приватизация Апостол Апостолов съобщи във вторник (21 май), че е предложил на правителството всички миноритарни пакети, които са предназначени за фондовата борса, да се продават срещу непарични платежни средства. Това означава например, че със записи и бонове ще се купуват не 10, а 20% от капитала на БТК. Същото се отнася за всички други предприятия - с компенсаторки ще могат да се плащат определените за раздържавяване чрез борсата по 30% от параходствата БМФ и БРП, по 20% от ДЗИ, 13% от Булгартабак холдинг и така нататък. Брокери развеселено коментираха, че само книжата на телекомуникационната компания могат да глътнат номинали за 300-400 млн. лева. Отделно тютюневият холдинг и морският флот могат да изконсумират по 100 млн. лв. непарични средства, и то ако те струват на пазара 25% от номиналната им стойност. За сравнение, сега земеделските бонове се котират при 12-13%, а записите - с един пункт повече. Твърди се, че на борсата срещу компенсаторки ще бъдат предложени и почти всички държавни миноритарни пакети от публични дружества. Става въпрос за около 150 фирми, в повечето от които правителството контролира съвсем малка част. Ако гласуваният от кабинета Сакскобургготски списък включи всички тези 150 предприятия, много е вероятно те да бъдат разделени на 15 приватизационни пула. Поне такава е идеята на Апостол Апостолов. Всеки един от тях ще включва една водеща компания, четири-пет, за които се очаква умерен интерес от инвеститорите, и няколко от така наречените junk bonds, или казано на прост език - боклуци. За всеки от пуловете ще се обяви конкурс за избор на инвестиционен посредник, като задължително условие ще бъде той да продаде всичките поверени му акции - независимо дали става въпрос за БТК, или за някое селско предприятие. Ако не успее, просто няма да получи договореното възнаграждение. Класирането на посредниците ще става на базата на два основни критерия - размера на комисионата и минималното количество компенсаторки, които кандидатът смята, че ще бъдат употребени за покупка на книжа от неговия пул. Продажбата на държавните акции ще се осъществява на закрити аукциони. Това означава, че инвеститорите ще наддават, без да знаят каква цена предлагат конкурентите им. След това класирането ще става в низходящ ред до изчерпване на количествата акции. АП ще остави на посредниците да преценят дали да пуснат на един търг целия пакет например от БТК, или да го продават на части. Важното и за агенцията, и за продавачите е да вземат най-висока цена, за да се погасят най-много компенсаторки. Намеренията на Апостолов като цяло се посрещат положително. Брокерите обаче не са наясно откъде шефът на АП ще намери 15 атрактивни дружества, които да са водещи за отделните пулове. Освен това не е сигурно, че неговата идея ще бъде възприета. Заместникът на Апостолов - Илия Василев, предлага за посредник по борсовата приватизация да се наеме голяма западна инвестиционна банка. Това донякъде е обяснимо, като се има предвид, че той е учил и работил в Германия. Нашенските посредници обаче се чудят какво толкова повече от тях ще свърши такава международна банка. И естествено са недоволни, тъй като при подобен вариант те просто ще се окажат в ролята на нейни подизпълнители и ще приберат само трохите от посредническата баница. Затова и подкрепят по-скоро позицията на изпълнителния директор на АП. Колкото за Банка ДСК и електроразпределителните компании, Апостолов заяви, че още се надява те да попаднат в списъка за борсова приватизация за тази година, но според него това е малко вероятно. Правителството трябва да одобри списъка на дружествата през следващите две седмици. Последният опит за натиск за включването на Банка ДСК в него и за увеличаване на пакетите, които ще се пуснат до 49%, бе оказан от инвестиционната общност, която прати открито писмо до премиера Симеон Сакскобургготски и до правителството. То бе подкрепено с подписите на почти всички участници на фондовия ни пазар, както и от много българи, работещи в чужбина. В него те заявяват, че прозрачността на управлението на големите ни публични компании може да се гарантира само с пускане на сериозен брой акции от тях на борсата. И това ще изиграе по-важна роля от задържането на държавна златна акция. Малко е вероятно писмото да повлияе на решението на министрите да ограничат броя на атрактивните дружества за борсова приватизация. Много по-сладко е предприятията, за които има потенциален интерес, да се продават чрез конкурс. Тогава субективният фактор, а оттам и възможностите за лобиране за един или друг кандидат са много по-големи. А за конкурсите винаги могат да се изтъкнат убедителни аргументи - че трябва да се привлече стратегически инвеститор или пък че съответната сделка е обвързана с националната сигурност. Само че никой досега не може да обясни как присъствието на миноритарни акционери ще развали хатъра на инвеститора, който купи 51% от дадено дружество. Засега не е ясно дали годишният списък, който ще приеме правителството, ще бъде валиден до края на 2002 г., или примерно от юни тази година до юни следващата. Първите дружества, които ще се продават срещу компенсаторки, обаче няма да се пуснат на борсата преди септември. Но търговията на непарични книжа срещу левове ще се открие на 19 или 22 юли. Това ще стане, ако са минимални грешките в списъците, представени на Централния депозитар от министерствата, областните управи и поземлените комисии.Големият въпрос около компенсаторките сега е колко в крайна сметка ще се окаже техният брой. Защото две седмици след обнародването на Закона за сделките с компенсаторни инструменти в Държавен вестник някои поземлени комисии бълват нови номинали по изпитаната схема връщане на вече реституирана земя в Държавния поземлен фонд срещу получаване на компенсационни бонове. (Според чл.35, ал.2 от Закона за земята, хората могат да получат бонове, дори когато има възможност да бъдат обезщетени със земя. Някои комисии обаче тълкуват текста така, че държавата може да си връща обратно земи срещу непарични книжа.) Това важи най-вече за по-бедните области като Видин, Враца и Монтана. По този начин официално се емитират месечно книжа с номинал 40 млн. лева. При средна цена от 200 лв. за декар излиза, че за месец чрез бонове се одържавяват 200 хил. декара земя. Приватизацията може и да се бави, но за сметка на това национализацията тече с пълна сила. Брокери даже се шегуват, че цяла Северозападна България вече е държавна. Това, от една страна, е лошо, понеже се увеличава масата на компенсационните бонове. От друга обаче, се създават предпоставки за чисто пазарна комасация на земята, и то в най-изостаналите региони. Защото одържавената земя ще се предложи на търгове срещу бонове и заинтересованите инвеститори (ако въобще има такива) ще я изкупят на едро. Процесът на превръщане на ниви в компенсаторки трябва да спре на 10 юни, когато влезе в сила Законът за сделките с компенсаторни инструменти. Играчите на пазара са на мнение, че преобразуването ще продължи и малко след това в част от поземлените комисии, чиито служители са най-нагли.

Facebook logo
Бъдете с нас и във