Банкеръ Weekly

Финансов дневник

БНБ В РОЛЯТА НА ЗЛАТНАТА РИБКА

Преди четири години - през 1998 г. вестник БАНКЕРЪ публикува обширен материал за скандалните разходи, които БНБ е направила в периода 1993-1996 г. за реконструкцията на клона си в Бургас. Но това не е всичко! Първо, ремонтните работи съвсем не приключиха в уречения срок. Второ, след като краят им се видя, БНБ реши този клон да бъде закрит до септември 2002 г., а сградата му да бъде продадена. Повод за публикацията на в. БАНКЕРЪ преди четири години бяха нелицеприятните заключения на Сметната палата, в чийто доклад се посочваха неоправдано високите суми, платени от две ръководства на Централната банка за реконструкцията на клона. Парите са изтекли в джобовете на регистрираната в Лихтенщайн фирма Надлон АГ, която е поела ангажимента изцяло да ремонтира бургаския клон, но до средата на 1997 г. бе успяла да оправи само покрива му. Като всяко скандално нещо и клонът на БНБ в Бургас си има своята история. Тя започва на 16 март 1993 г., когато между БНБ и плевенската фирма Монтажи АД е подписан рамков договор за предприемаческа дейност и услуги по строителни обекти. Монтажи АД завоюват това право с победата си на обявения от БНБ конкурс. Решението на УС на Централната банка е с N265 от 1992 година. Впрочем плевенското акционерно дружество се е радвало на особено благоразположение в лъскавите кабинети на Батенберг N1. Статистиката показва, че за периода 1992-1994 г. между БНБ и Монтажи АД са сключени 65 договора Само през 1992 г. те са 13 и по всеки един от тях неизменен главен изпълнител е плевенската фирма. След 16 март 1993 г. идилията продължава, защото между Монтажи АД и БНБ са сключени още 52 договора. За две години (1993-1994 г.) по 43 от тях на строителите са изплатени общо 45.44 млн. лева. Деветнадесет от тези споразумения са за проектиране, други 19 - за строителство, и 5 - за доставка и монтаж на оборудване. В резултат общият предприемачески доход на Монтажи АД е направо добър - 1.888 млрд. лева*.Заключителният доклад от проверката на Сметната палата констатира фактите, но не посочва имената на виновните. Но който познава механизма за приемане на решения в БНБ (по онова време), знае, че нито една сделка не е можела да се сключи без предварителната благословия на управителния й съвет. Затова едва ли ще се намери наивник, който да повярва, че особено топлото отношение към плевенската фирма се е дължало единствено на качеството на нейните оферти.Характерна особеност на съвместната бизнесдейност между БНБ и Монтажи АД се крие в клаузите на сключените между тях договори. Специалистите от Сметната палата са открили, че в техните текстове Централната банка е била изцяло лишена от своето най-естествено право - да упражнява инвеститорски контрол върху разходването на собствените й пари, върху достоверността на ценообразуването и върху отчитането на извършените строителни и монтажни работи. Това също не е случайно.Но да се върнем на историята за клона в Бургас. Цялата крайморска приказка за поточето с пари, дето потънало в пясъка, започва с два договора. Първият, с дата 12 октомври 1993 г., е за проектиране, доставка, монтаж, пуск и гаранции на комплексни охранителни и осигурителни системи за сградата на БНБ, Бургас с окончателна цена от 4 174 680 шв. франка. Страни по него са БНБ, Монтажи АД и Налдон АГ, регистрирана във Вадуц през 1975 г., зад която само Бог и тогавашните шефове на БНБ знаят кой действително се крие. Вторият договор - за реконструкция и модернизация на сградата на БНБ, Бургас е сключен на 28 юли 1997 г. между БНБ и главния изпълнител Налдон АГ. Неговата стойност е 2 649 508 шв. франка. Така общата сума достига 6.824 млн. шв. франка. За периода 1993-1997 г. от нея били усвоени едва 5.22 млн. шв. франка, или 80% от цялата сума. В бюджета на БНБ за 1997 г. са били предвидени и напълно изразходвани 1.473 млрд. лв. за строително-монтажни работи в Бургас. От тях 387 143 000 лв. са използвани за закупуване на охранително-осигурителна система и 350 575 769 лв. - за строителство. Какви суми само!С писма от 15 и 25 февруари 1993 г. плевенската фирма Монтажи АД предлага на БНБ Налдон АГ за главен доставчик на техника за бургаския клон. Централните банкери вземат идеята присърце и с незабавно решение (N130/29 април 1993 г.) утвърждават задграничната фирма като проектант и монтажник на техническите и осигурителните системи в сградата на клона. И в този случай не е провеждан конкурс, вероятно благодарение на магическото влияние, което плевенчани имат върху УС на БНБ.Шефовете на Централната банка утвърждават и сметка за изграждането на техническите осигурителни системи за 4.5 млн. шв. франка. След това, на 10 юни 1993 г., между Монтажи АД, Налдон АГ и БНБ е подписан Предварителен договор N40-00399 за Проектиране, доставка, монтаж, пуск и гаранции на комплексни охранителни и осигурителни системи за сградата на БНБ, Бургас. Цената на пълния инженеринг е 900 000 шв. франка. По-късно е парафирано и окончателното споразумение за 4 млн. шв. франка и срок на изпълнение, не по-късно от 30 декември 1994 година. Случаят е белязан и с една любопитна поредица от анекси.На 16 ноември 1994 г., само месец преди да изтече срокът на договора за доставка и монтаж на оборудването на клона на банката в Бургас, с анекс N1 Монтажи АД е заличен като страна по сделката и всички нейни задължения се прехвърлят на главния доставчик Налдон АГ, който междувременно става и главен изпълнител. Промяната е съпътствана с приемането на нов работен проект, на нови цени и договаряне на нови крайни срокове. Защо офшорката, регистрирана във Вадуц, продължава оттам, откъдето българската фирма се е отказала? Отговор няма. Но има следващ анекс.С анекс N2/28 юли 1995 г. Налдон АГ се отказва от правото си на неустойка в случай на забавяне не по негова вина, а крайният срок за изпълнение на договора се променя на 27 месеца от датата на подписване на анекса. С анекс N3/18 октомври 1996 г. пък се променя и цената на договора, която достига 4 174 680 шв. франка: 945 000 шв. франка отиват за инженеринг и 3.229 млн. шв. франка са определени за доставка и монтаж на оборудване.И тук не минава без куриози. Всички разплащания между БНБ и Налдон АГ се извършват индиректно, чрез фирмата Налдонимпекс ООД, търговски представител на главния изпълнител, съгласно решение за вписване N7131000200 от 18 август 1995 г. в търговския регистър на БТПП. Което означава, че на дъщерната офшорка също се полага някакво възнаграждение, иначе тя не би си мръднала и малкото пръстче. Но какво и откъде ревизионният документ не казва.Оттук започват и други интересни въпроси. Защо два поредни управителни съвета на БНБ са се съгласили Централната банката да плаща скъпо и прескъпо за доставеното оборудване? Нима не са правени сравнителни пазарни проучвания? Проверката на Сметната палата е установила, че цените, по които лихтенщайнската фирма декларира, че е доставила оборудването, са между 100 и 200% по-високи в сравнение дори с високите цени, които друга западна фирма - ОСЕ (OSI), е представила за сигнално-охранителна система на обект Печатница на БНБ (там проверката на Сметната палата е установила необосновано завишение на цените между 40 и 100%). Явно някой българин дебело е намазал от офшорното ценообразуване. Така злополучното решение N130 от 29 април 1993 г. на УС на БНБ за избор на Налдон АГ за главен изпълнител и последвалият фактически отказ на Централната банка да упражнява инвеститорски контрол върху предприемача - Монтажи АД, стават основа за поредицата от неизгодни договори и анекси към тях.Фирма Налдон АГ не е регистрирана в България като стопански субект и следователно се е радвала на особен статут. По смисъла на чл. 5 от Закон за данък върху печалбата (ЗДП), Налдон АГ е регистрирала доходи от източник в страната и в съответствие със същия закон данъкът се е удържал от този, който е плащал по чл.44. Данъчно задълженото лице в случая е била БНБ и именно тя е трябвало да удържи и да внесе в бюджета дължимия данък. През 1998 г. обаче става ясно и още нещо - че Централната банка не си е свършила работата и през периода 1996-1997 г. е ощетила бюджета с 594 684 шв. франка. Върху тази сума тя е трябвало да плати, освен дължимия данък, и наказателна лихва за просрочие.* Бел. ред. Всички посочени в текста суми в българска валута са в стари (неденоминирани) лева. Но към днешна дата това, което може да се купи със 100 лв. в България, е горе-долу същото, което можехме да си позволим през 1992-1993 година.

Facebook logo
Бъдете с нас и във