Банкеръ Daily

Финансов дневник

Проклятието на ниските лихви

Банковото кредитиране излиза от летаргията си. Индикациите за това са съвсем ясни и се виждат от статистическите данни на БНБ. От тях става ясно, че през април 2018-а годишният ръст на отпуснатите заеми е 2.08 млрд. лв., или 4.05 процента. Хубавото е, че този ръст се увеличава, защото през март той е бил 3.45 процента. Това подсказва  тенденция и ако тя се затвърди,  нищо чудно в края на  септември 2018-а вече да видим  един много сериозен ръст от 6% годишно. Всичко това показва, че банковият сектор полага сериозни усилия, за да увеличи най-доходоносните си активи - кредитите.  Съвсем друг е въпросът

 

какво поражда ръстът на заемите

 

От статистиката на БНБ ясно се вижда, че увеличението почти изцяло се дължи на кредитите за населението. През април 2018-а те са имали  годишно увеличение от около 1.5 млрд. лв., като 1.11 млрд. лв.  от тях се дължат на жилищното кредитиране. Оказва се, че около 64% от увеличението на предоставените от банките заеми са резултат  от потреблението на населението и инвестициите му в имоти. На фона на тази констатация  е добре да си припомним стремителния ръст на жилищните кредити и на сделките с имоти в периода 2006-2008-а,  който наду  своеобразен балон на този пазар. След като се спука  през 2009-2010-а, той  превърна  един чувствителен обем от кредити в проблемни, създаде  и трудности при реализацията на обезпеченията, чието  бреме  повече или по-малко тежи и досега на плещите на много банки. В момента мнозина  от финансовите експерти смятат, че е рано да се говори за прегряване на имотния пазар. Но все пак с оглед на  суровите уроци от миналото е добре сделките с недвижимости и свързаните с тях заеми да се наблюдават отблизо.

А фирмите? Оказва се, че

 

корпоративните заеми също растат - с 568 млн. лв.

 

или около 1.6 процента. Но резултатът е доста скромен и не е докрай  ясно  дали този резултат е  следствие от  ниското търсене на заеми, или върху него влияят продажбите на проблемни кредити и отписването на необслужвани заеми, които банките направиха през 2017-а и продължават да правят в немалки размери и през 2018-а. Тук трябва да се изтъкне следният акцент: ако констатираната  диспропорция между повишаването на фирмените заеми и на кредитите за гражданите се запази и през следващите месеци на 2018-а, това ще е ясна индикация, че в развитието на бизнеса - или поне на голяма част от него, има сериозни проблеми.

Друг важен показател, който заслужава специален анализ е финансовият резултат на кредитните институции.

 

Печалбата на банките продължава да е по-ниска, отколкото бе през миналата година

 

Това показват данните на БНБ. За април 2018-а положителният финансов резултат след облагане с данъци е бил 386.47 млн. лв. - с 16.5 млн. лв. по-малък,  отколкото преди година. Истината е, че мениджърите на финансово-кредитните институции предвиждаха такова развитие на събитията. Но е важно да се знае, че  тази печалба продължава да намалява дори при отчетения ръст на кредитите. А както вече казахме - те са най-доходоносната част от активите на банките. Логично би било, ако  нараства тя, да расте и печалбата.  Но това не се случва. И обяснението е в продължаващото

 

свиване на лихвените равнища

 

Дори при нарастването на общия обем на кредитите намаляването на начисляваните по тях лихви е такова, че води до годишно понижаване на нетния лихвен приход. През март 2018-а нетният лихвен приход е бил с 24.81 млн. лв. по-малък,  отколкото  през март 2017-а. А месец по-късно - през април 2018-а, нетните лихвени приходи вече са били с 27.7 млн. лв. по-ниски в сравнение с тези преди една година. С други думи - оформя се една отрицателна тенденция в този важен финансов показател. И каквито и  усилия да полагат банките, за да я преодолеят чрез увеличение на таксите и комисионите, увеличението на чистите приходи от тях, което за април е 18.28 млн. лв. на годишна база, засега не може да компенсира спада на нетните постъпления от лихви. Поради тази причина общият нетен оперативен приход на банките за април 2018-а е с 37.1 млн. лв. по-нисък в сравнение с  година по-рано. При това и по този показател има месечно влошаване.

Намаляването на  лихвите е нещо добро за кредитополучателите, но създава

 

много коварни капани за  банките

 

Не тайна, че намаляването на лихвените нива се дължи до голяма степен на силната конкуренция между банките за привличане на платежоспособни клиенти. Тази конкуренция в много от случаите води до понижаване на лихвите по кредитите до степен, която даже е склонна да елиминира опасността от  риска, свързан с отделния заем. Някои финансисти смятат, че при едно последващо увеличаване на лихвените равнища съществува опасност лихвеният риск да се трансформира в кредитен, тъй като увеличените лихви ще доведат до повишаване на вноските за обслужване на кредита и може да се окаже, че много длъжници няма да са в състояние да посрещнат тези по-високи разходи.

Така или иначе банките нямат кой знае какви възможности за привличане на нови кредитополучатели чрез допълнително сваляне на лихвените равнища. Но пък имат според данните на БНБ  голям финансов потенциал за увеличаване на обема от отпуснати заеми чрез поемането на по-голям риск. Факт е, че в момента банковата ни система е с

 

нечувана по размерите си ликвидност

 

Според последната информация от БНБ към края на април 2018-а общият размер на ликвидните активи на кредитните институции е 23.6 млрд. лв. а степента на ликвидно покритие е 392.9% при изискуем минимум 100% и постоянно се увеличава. При положение че ликвидните активи не носят приходи на банките, а напротив - свързани са с разходи за поддържането им,  логично е да се запитаме: защо кредитните институции не проявят по-голям апетит за рискови операции  и не трансформират  част от ликвидността си, като я инвестират в предоставянето на далеч по-доходоносните заеми? Причините за това са няколко. На първо място, банките все още се съобразяват с

 

ефекта от  прегледа на качеството на активите

 

проведен през 2016-а, и продължават да допровизират проблемни вземания, да ги обезпечават допълнително или пък да се чистят от тях, като ги продават. Поради това те  предпочитат да привличат клиенти с много високи показатели за платежоспособност и обезпеченост. Тези, които не могат да изпълнят  завишените  изисквания,  получават заеми при по-тежки лихвени условия или въобще са нежелани от банките. Това е и една от причините за разцвета на дружествата за бързи кредити при потребителските заеми, а и не само при тях. В същото време немалка част от фирмите имат доста проблеми при структурирането на разходите и формирането на бизнес плановете си, прилагат компрометирани бизнес практики и са с нередовна отчетност. На второ място

 

лавина от нови регулации

 

буквално затрупва банковия сектор. Най-важните от тях са свързани с управлението на проблемните кредити и със заемите за свързаните лица. Ефектът  от прилагането на тези регулации все още не е съвсем ясен. Но отсега може да се каже, че те ще струват доста скъпо на банковия сектор и като преки финансови разходи за допълнителни провизии, за нови информационни системи и за персонал, а и като ангажиране на допълнителен капитал за покриване на нововъзникнали рискове. Колко ще са тези разходи е трудно да се каже преди прилагането на новите регулации. И банките са доста предпазливи да поемат нови рискове, преди да са наясно колко ще им струва прилагането на тези по-строги надзорни изисквания.

На трето място е страхът от финансови усложнения, предизвикани от

 

външни фактори

 

Не е тайна, че и Гърция, и Италия са изправени пред доста сериозни финансови и икономически предизвикателства. А финансовият бизнес от тези две държави има много сериозно присъствие в българския банков сектор. Една криза в Гърция или в Италия - или и в двете страни, крие опасност от много сериозен отзвук на българския пазар. Поради това банковият сектор у нас твърде ревниво се отнася към натрупаната ликвидност и едва ли е склонен да се раздели макар и с малка част от нея, независимо че поддържането й му носи загуби. Факт, е че към края на април 2018-а кредитите са едва 54.5% от общия размер на банковите активи и с времето този коефициент не само че не се увеличава, а намалява. А това означава, че по-голямата част от ръста на привлечените средства от граждани и фирми, който е около 5 млрд. лв.  годишно, банките продължават да инвестират не в кредити, а в ликвидност. Това е още едно доказателство за свръхпредпазливост, граничеща дори със страх. Неприятното е, че цялата тази конюнктура с изброените три причини, поради които банките са оперирани от апетит към поемане на по-голям риск, няма изгледи да се промени в скоро време. Поради това по всичко личи, че проклятието на ниските лихви ще продължи да тегне върху кредитните институции у нас. Това, което може да го развали, е едно увеличение на лихвените нива на европейските пазари, което може да бъде предизвикано единствено  ако Европейската централна банка повиши своите лихви.

 

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във