Банкеръ Daily

Финансов дневник

Напрегнато спокойствие в банките

Привидно спокойна картина очертават (за пореден път)  данните на БНБ за състоянието на банковия сектор през първото тримесечие на 2018-а. Поне на  пръв поглед  изглежда така.  За една година активите на кредиторките са нараснали с 4.64 млрд. лв.  и в края на март 2018-а сумата им е  97.57 млрд. лева. Ликвидността е изключително висока и варира около 35% средно за банковия сектор. Дори по новия показател - съотношение на ликвидно покритие (LCR), който в изпълнение на Регламент 61 от 2015-а Централната ни банка  започна да изчислява от 1 януари 2018-а, нещата изглеждат повече от добре. Този показател се формира, като се дели ликвидният буфер на банките - общо 25.2 млрд. лв.,  на нетните им изходящи ликвидни потоци в рамките на 30 календарни дни - общо 7.7 млрд. лева. Минимумът, под който банките не трябва да падат, е 100%, а според БНБ средният размер на съотношението LCR за банковия сектор е 327.9 процента. В допълнение на това намалява общият размер на необслужваните кредити - от 8.29 млр. лв.  в края на 2017-а на 7.72 млрд. лв. в края на март 2018-а. Логично се свиват  разходите за провизии.

За пръв път от доста време насам се наблюдава и

 

видимо оживление в кредитирането

 

Като цяло заемите, предоставени  от банките,  са нараснали с 1.76 млрд. лв. (3.45%), като  в края на март 2018-а общият размер на кредитния портфейл е 52.67 млрд. лева. Това се дължи най-вече на увеличението на жилищните кредити - с 1.09 млрд. лв. (10.96%), и на потребителските заеми - с 376.2 млн. лв. (4.3%). Фирменото кредитиране на пръв поглед все още едва мърда. Защото общите данни за системата показва, че то се е покачило с общо 291.7 млн. лв. (0.9%). Но тук има една важна подробност. Ниският  ръст на корпоративните заеми за системата почти изцяло се дължи на чувствителното намаляване - с 9.57% , на финансирането за търговски дружества, което е предоставила "УниКредит Булбанк". Това е най-големият корпоративен кредитор в България, който контролира 19.91% от всички заеми, предоставени на фирми, и намаляването на неговия кредитен портфейл се отразява сериозно на общите показатели за системата. Ако от общите данни за сектора се извадят тези на "УниКредит Булбанк" се вижда, че за една година тя  е увеличила заемите за фирмите с близо 1 млрд. лв.,  или с 3.86%, което е много добър ръст.

При цялата тази розова картина е логично да се запитаме

 

защо печалбата и показателите за ефективност намаляват?

 

Данните на БНБ ясно показват, че в края на първото тримесечие на март 2018-а общата печалба на сектора - 267.19 млн. лв.,  е с 20.41 млн. лв.  по-малка от тази,  която е отчетена година по-рано. Това е свиване със 7.1 процента. Възвръщаемостта на активите в края на март 2018-а е 0.27%, докато преди година е била 0.31 процента. Същата тенденция има и при възвръщаемостта на капитала - 2.22%  за първото тримесечие на 2018-а срещу 2.36% за същия период на 2017-а. Обяснението е, че нетните приходи на банките от лихви продължават да намаляват  - с 24.81 млн. лв. за една година, и този спад не може и наполовина дори да бъде компенсиран от нетния ръст на приходите от такси и комисиони  - те са 10.88 млн. лева. Резултатът е срив на общия нетен оперативен доход на банките с 23.1 млн. лева. В допълнение на това се забелязва увеличение на административните разходи - с 28.42 млн. лв., което не може да бъде компенсирано със свиването на разходите за провизии - с 18.55 млн. лева.

Тази нерадостна ситуация  се задържа вече близо година и няма перспективи да се промени към по-добро. Напротив, има тенденции към задълбочаването й. За момента тези тенденции не са болезнени, защото секторът като цяло отчита печалби, но ако положението  не се промени през следващата година и половина, все повече банки ще излизат на загуба.

 

Какъв е изходът?

 

Най-лесният начин  е да се  увеличат  лихвените равнища. Това обаче не зависи от играчите на нашия пазар,  а от политиката на ЕЦБ. А е вече  кристално ясно, че до средата на 2019-а тя няма да предприема подобни ходове.

Другата логична мярка е банките у нас да увеличат доходоносните си активи, като рязко активизират кредитирането. Изглежда скандално, че 53.98% от активите на банките са предоставени от тях заеми. При този глад за финансиране, който изпитват и  фирмите, и  населението, при съживяваща се икономика, при ниски лихвени равнища изглежда нелогично банките да не поддържат поне две трети от активите си в отпуснати заеми. Защото нека честно да си кажем, че при липсата на нови емисии на държавни облигации само кредитите носят доход. Ликвидните активи са източник на загуби за банките, защото доходността по тях е отрицателна. Но вместо да увеличава съотношението на най-доходоносните си активи спрямо балансовото си число  обаче, банковата система напротив - намалява го. В края на март 2017-а това съотношение е било 54.79%, а година по-късно е 53.98 процента. Оказва се, че все още банките инвестират  една значителна част от новопривлечените средства по депозити  в недоходоносни ликвидни активи. И ако погледнем по-глобално на случващото се във финансовия сектор не само у нас, но и в Европа, ще видим, че

 

имат основания да са предпазливи

 

Знаем, че в България заради спецификата на валутния борд  банковият сектор е лишен от кредитор от последна инстанция, а  това  е институцията, която при ликвиден натиск може да финансира банка, подложена  на атака. В еврозоната ролята на кредитор от последна инстанция играе Европейската централна банка. В другите държави в Европа тази роля играят националните централни банки. У нас БНБ е обвързана с огромни законови ограничения, за  да може да окаже ликвидна подкрепа. Преди година бяха извършени промени в Закона за публичните финанси, за да се създаде механизъм за бърза реакция при ликвидна криза, но дали той е работещ, за съжаление, ще можем да установим едва когато се наложи да бъде използван. По тази причина банките са наясно, че при ликвидна атака могат  да разчитат единствено на себе си. И поддържат огромна ликвидност, която в момента им носи  загуби.

Освен това през последната  година Европейската комисия, ЕЦБ и Европейският  банков орган заляха кредитните институции с лавина от нови и много по-строги надзорни регулации, повечето от които влизат в сила от началото на 2019-а. Банките не могат да си позволят разгръщане на кредитирането в по-големи мащаби от сегашните, защото още им е  трудно  да оценят как новите регулации ще се отразят на вече съществуващите кредитни портфейли. 

Не бива да се забравя и международната конюнктура. В Гърция финансовата ситуация въобще не изглежда розова. Италия е изправена пред сериозна опасност да последва гръцкия пример. В Турция икономическата и финансовата конюнктура е, меко казано, обезпокоителна. На  този фон е логично  българските банки  да проявяват консерватизъм и макар да скърцат със зъби, да поддържат висока ликвидност и да са предпазливи в кредитирането - особено във фирменото. Най-общо казано, секторът е в състояние на напрегнато спокойствие и ще остане в такова поне още една година.

Разбира се,  има и кредитни институции, чиито показатели са забележимо по-добри от останалите.

За своята четвъртвековна история всяко тримесечие

 

вестник "БАНКЕРЪ" оценява банките по пет критерия

 

които изчислява единствено и само на базата на публичните данни, публикувани от БНБ. Това са размерът на активите и на собствения капитал, даващи информация за значимостта на отделната банка за целия сектор, както и печалбата, възвръщаемостта на капитала и на активи, показващи ефективността на всяка една отделна кредитна институция. Само банките, попадащи сред десетте най-добри и по петте показателя, влизат в

 

групата на отличниците

 

за съответния период от три месеца. Към края на март 2018-а това са "Банка ДСК", ОББ, ПИБ и Пощенска банка. Традиционните членове на елитната  група като "УниКредит Булбанк", "Райфайзенбанк (България)" и Societe Generale Експресбанк този път не намират място в нея заради свиването  на печалбата им или поради сравнително слаби показатели за ефективност. Трябва да се отбележи, че продължава традиционно силното представяне на някои малки по-активи, но много ефективни банки като "Алианц Банк България", "Ти Би Ай Банк", "ПроКредит Банк" и "Търговска банка Д". Значително са подобрили  показателите си и  ЦКБ, и  "Българо-американска кредитна банка".

Важното обаче в сегашната ситуация е не да се търси  ръст  на печалбата на всяка цена, а към тази цел банките да подхождат с  разумно провизиране на всички рискове, свързани с националната и международната конюнктура. За да могат, ако се влоши,  да разполагат с достатъчно ресурси да реагират  адекватно. Спомнете Корпоративна търговска банка. Случилото се с нея трябва да е обица на ухото на всеки банков мениджър.

 

КАРЕТА

 

"БАНКА ДСК" СЕ НАМЕСТВА В КОРПОРАТИВНОТО КРЕДИТИРАНЕ

"Банка ДСК" за поредно тримесечие и за  поредна  година  показва, че е една от най-печелившите и ефективни кредитни институции у нас. Това едва ли ще учуди някого. Както и фактът, че е основен и авторитетен  пристан за парите на населението. От общо 49.8 млрд. лв., вложени като  депозити на граждани, те са  поверили на тази банка спестявания за над 8.46 млрд. лева. В това отношение обаче банката на народа от близо една година има сериозен конкурент в лицето на "УниКредит Булбанк".

По един друг показател обаче едва ли скоро  у нас ще се намери институция, която да съперничи с "Банка ДСК". Това са потребителските кредити. Те са в размер на  2.63 млрд. лв., или 28.81% от всички заеми, предоставени на населението за потребление. А финансистите знаят, че това са едни от най-доходоносните банкови активи. В тази сфера  "Банка ДСК" е лидер по традиция.

Тя отбелязва забележими успехи и в друг сектор и вероятно те са една от причините за постоянната й висока печалба. От известно време "Банка ДСК" вече е водещ фактор и в заемите за фирми. Трябва да се отбележи, че според данните за първото тримесечие на 2018-а  те растат най-бързо в сравнение с останалите видове кредити. Явно  политиката на мениджмънта й дава  добри  резултати, а  при това  по никакъв начин не води до намаляване на коефициентите за ликвидност.

 

ОББ се върна на върха след консолидацията

През първото тримесечие на 2018-а СИБАНК изчезна от банковата статистика. Поглъщането й от ОББ е факт, но още поне една година ще бъде некоректно да се  прави  сравнение между показателите на консолидираната ОББ и автоматичното обединение на данните за нея с тези на СИБАНК. Затова в случая няма да говорим за  ръстове и спадове. Факт е обаче, че  третата (вече) по големина банка в България - ОББ, отчита много висока печалба - 42.56 млн. лв., която я нарежда на второ място по този показател непосредствено след "Банка ДСК". ОББ отчита много добри съотношения на възвръщаемост и на активите си, и на капитала си, а  в същото време запазва много силна ликвидна позиция.

 

Пощенска банка увеличава печалбата

Пощенска банка е една от малкото кредитни институции у нас, която увеличава печалбата си. За първото тримесечие на 2018-а тя е 37.35 млн. лв., а година по-рано е била 33.07 млн. лева. Причината за този успех явно е ръстът на броя  на  всички основни видове кредити и най-вече на корпоративните  - с 20.47 процента. Тук е важно да се отбележи, че този ръст е постигнат паралелно с увеличаването на ликвидните средства. По тази причина при Пощенска банка съотношението на кредити към активите общо  е намаляло. По този начин Пощенска банка постига ефект, с който малко кредитни институции у нас могат да се похвалят - едновременно увеличава нетните си оперативни доходи и устойчивостта си срещу ликвидни кризи.

 

ПИБ залага на кредитната диверсификация

Първа инвестиционна банка полага сериозни усилия да запази равнището на печалбата си, без да намалява ликвидните си позиции. Задачата е доста трудна, като се има  предвид постоянно силното  обществено внимание към дейността на банката и сложната и силно конкурентна конюнктура на българския пазар. За момента тази кредитна  институция успява, залагайки  на диверсификацията на кредитния си портфейл, като увеличава дела на потребителските и жилищните кредити в него. С времето тази политика би трябвало да даде своите плодове, защото, както казахме, заемите за населението са много по-доходоносни и се обслужват много по-редовно от тези за фирмите. Последователното прилагане на тази политика ще позволи на ПИБ  да задели достатъчно ресурси не само за да продължи увеличението на капитала си, но да подсили ликвидните си позиции.

Facebook logo
Бъдете с нас и във