Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Бюджет 2018: Усещане за щедрост

Марина Цветкова

Публичните разходи догодина ще се насочат към образованието, сигурността, здравеопазването и социалната сфера.  Но без реформи, харчовете на хазната няма да постигнат необходимия ефект, обясняват икономисти.

Нещо магическо се случва в хазната на финансовия министър Владислав Горанов. Няколко ключови обществени сфери, които отдавна страдат от недостатъчно бюджетно финансиране, изведнъж дочакаха чудото. Учители, военни и полицаи, лекари дълго време тропат по заключената врата на съкровищницата. Но "претенциите" им винаги са отклонявани с оправдания: парите са ограничени.

Догодина нещата ще са иначе…

Защото новините от стопанския и финансовия фронт са добри. Очакванията и прогнозите - също. През 2018 г. икономиката на България се очаква да отбележи четвърта поредна година на растеж над трите процента и да прескочи чувствително летвата от 100 млрд. лева. Така, реалният ръст на брутния вътрешен продукт (БВП) за трите години - 2015-2018 г., ще достигне над 15 процента. Наистина, основен импулс  за стопанството са еврофондовете. Около 66% от увеличението на БВП на страната от влизането й в Европейския съюз до края на миналата година се дължи на усвояването на европейските средства по различните оперативни програми. Затова и при тези позитивни макроданни и в условията на рекордна заетост - 2/3 от хората в работоспособна възраст (15-64) са заети, бюджетът залага на напомпване на заплатите в публичната сфера.

"Колкото повече, толкова повече" - с тази реплика на Мечо Пух финансовият министър обрисува желанието на всички публични сфери за повече средства. Пристрастен съм, но смятам, че бюджетът за 2018 г. ще даде възможност за изпълнение на основните приоритети на правителството.

Сега някои числа

Рекордни приходи и рекорди разходи планират правителствените финансисти през 2018 г., а като резултат се очаква в бюджетът на държавата да бъде на дефицит от 1.1 млрд. лева. Сумата изглежда значителна, особено на фона на прогнозата, че тази година "дупка" няма да има, а през 2016 г. бе едва 36 млн. лева.

Над 38 млрд. лв. ще похарчи хазната догодина, като парите са с 2.7 млрд. лв. повече, отколкото е заложената в бюджета за 2017 година. Здравеопазване, образование и сигурност са трите сектора

, които ще се радват на щедростта на правителствените финансисти.

Ето и кои са "галениците" на хазната

Допълнителни  400 млн. са предвидени за болниците. Спешната медицинска помощ, електронното здравеопазване, майчиното и детското здравеопазване, асистираната репродукция, лечебните заведения за болнична помощ - тези области от здравеопазването са посочени като приоритет в новия бюджет.

Триста и тридесет милиона лева повече в сравнение с тази година пък са парите за образование, за да продължи вдигането на учителските заплати, след като тази година те бяха вдигнати с 15%, за 2018 г. планираното повишение е 20-25 процента.

Бюджетът на МВР по традиция е един от най-големите -1.296 млрд. лв., като 1.161 млрд. лв. са за заплатите на работещите в сектора. Увеличението на тези заплати ще е средно с 6%, но парите ще се дават диференцирано и с по-висок процент за хората, работещи на терен.

Най-големият ръст е при разходите за инвестиции, като половината от това увеличение идва от програмата за превъоръжаване. Предвидени са средства за съфинансиране на изграждането на АМ "Струма", метрото и жп инфраструктура. В допълнение, по искане на регионалното министерство са предвидени допълнителни 85 млн. лв. за магистрала "Хемус", 110 млн. лв. - за обходния път на Габрово - фази 1 и 2, както и 160 млн. лв. за разплащане към Българската банка за развитие по Националната програма за енергийна ефективност - т.нар саниране на сгради.

За трета поредна година се залагат приходи от концесията на "Летище София", но този път в намален размер - от 600 млн. на 480 млн. лв. с ДДС. Концесията наскоро беше рестартирана, като промяната на еднократното плащане вероятно е свързана с разрешената държавна помощ за БДЖ, където трябваше да отидат парите от летището.

Спорни ефекти за икономиката

Финансистите очакват мерките за напомпване на доходите в бюджета в рамките на поне 1 млрд. лв. да имат позитивен ефект върху икономиката на страната. Но в голямата си част това са пари, които ще бъдат моментално изхарчени. Именно затова и държавата предвижда близо 130 млн. лв. повече приходи от подоходен данък и осигуровки като резултат от покачените заплати: 115 млн. лв. - ефект от повишените заплати в бюджетната сфера, и 15 млн. лв. - ефект от покачването на минималната работна заплата.

Дали бленуваният кейнсиански ефект от напомпване на бюджетно потребление обаче ще бъде до голяма степен ударен от стъпките за повишение на данъците? През следващата година държавата планира да изземе допълнителни около 450 млн. лв. от данъкоплатците – 236 млн. лв. от вдигане на осигуровките за пенсия, около 108 млн. лв. от повишение на акциза върху цигарите (комбиниран ефект върху приходи от акцизи и ДДС от цигари) и още 108 млн. лв. от вдигането на осигурителните прагове. С други думи, държавата помпа доходите на тези, които зависят от нея, с 1 млрд. лв., взема си обратно 130 млн. лв. от облагане върху тези нови доходи и допълнително отнема още поне 450 млн. лв. с вдигане на данъци. Нетният ефект е около 420 млн. лв., които следва да подкрепят потреблението.

Тази проста сметка показва, че очакваният ръст в потреблението (4.7% за 2018 г., което в номинално изражение е около 3.5 млрд. лв.) ще бъде в много малка степен резултат от правителствените мерки. Ако потреблението подкрепя икономическия ръст през 2018 г., то това ще бъде в огромната си степен благодарение на частния сектор.

Но както и през последните три-четири години, подемът в икономиката не идва нито от обществения сектор, нито от предприятията, близки до властта, коментират анализаторите.

 


Европейските пари и българското бюджетно здраве


През 2018 г. България ще е сред най- облагодетелстваните държави в ЕС. Страната ще получи над 2 млрд. евро или 4,24 млрд. лв., докато вноската й е -  1 млрд. лв. Над 1,5 млрд. лв. ще можем да инвестираме в градска среда. Точно толкова ще са и директните плащания към фермерите в България. За развитие на селските ни региони ЕС дава 750 млн. лв, други 360 млн. лв. са за програмите за осигуряване на заетост.

Усвояването на еврофондовете от България обаче изцяло зависи от работата на нереформираната администрация и проблемите тук биха се отразили и на капиталовата част на бюджета, защото голяма част от капиталовите разходи са кофинансирани от еврофондове. Конкретни примери са трудностите при реализирането на тол-системата, концесията на летище София, газовата връзка с Гърция, магистрала Струма и др.

Догодина ЕС е с рекорден бюджет - почти 147 млрд. евро, което е с около 10 млрд. повече от този за 2017 г., и то на фона на Brexit.

 


Козметични промени в данъците догодина


През 2018 г. таванът на плащанията в брой се сваля от 10 хил. на 5000 лева. С промени в Закона за местните данъци от налог се освобождават електромобилите.

С промени в Закона за ДДС се въвежда задължение да се подаде заявление за регистрация в 7-дневен срок от датата, на която на основа извършвана дейност се очаква да се достигне годишен оборот от 50 000 лева.

Наргилетата ще се облагат с акциз, предвиждат приети промени в Закона за акцизите и данъчните складове. Въвежда се забрана за публикуване на обяви или съобщения в електронен вид, чрез които се предлагат за продажба акцизни стоки без бандерол. Това се прави заради многото случаи на поръчване на тютюн и други заместители през обяви в интернет и доставяни в дома на клиента по куриер.

В закона за облагане на доходите отпада отстъпката от 5% от данъка при електронно подадена декларация.

Facebook logo
Бъдете с нас и във