Банкеръ Daily

номерца

430 млн. лв. краде от хазната "заплатата в плик"

Фискалните щети от явлението "заплата в плик" се изчисляват на 430 млн. лв. годишно, казаха за "БАНКЕРЪ" служители  от Националната агенция за приходите. Става дума предимно за "спестяване"  на осигуровки, когато се заплаща възнаграждение на ръка.

Щетите за работниците също не са малко - годишно те губят над 2 млрд. лева. Усреднените загуби на човек пък възлизат на малко над 1000 лв. за година, а за период от 30 години набъбват до 32 хил. лв., показват изчисленията на новия софтуер на Националната агенция по приходите на сайта zaplatavplik.bg.

За същия период пък всички работещи ще бъдат oщетени с почти 73.5 млрд. лв. от болничните  при ползването на обезщетение за безработица или при майчинство, както и при пенсиите, където е най-голямата загуба.

Дори и да се осигуряваме на реалната си заплата, пак има риск да имаме проблем, когато достигнем  пределна възраст. "Честа практика е работодателите да осигуряват служителите си на четиричасов работен ден, а те в  действителност  да прекарват над 8 или 12 часа в службата. Ако този феномен продължава през целия трудов път на човека, той никога няма да може да се пенсионира.
Перспективата е доста плашеща, защото това означава, че близките му ще трябва да поемат грижата за него", обяснява Росен Бъчваров, говорител на НАП. В този случай, тъй като няма да му стига стаж, работникът ще трябва да изчака да достигне  70-годишна възраст, за да получи социална пенсия за старост, която е в размер на 125.58 лева.

Над 3000 са сигналите на работници, които са се оплакали от работодателите си в Инспекцията по труда. Това са данните за първите шест месеца от годината. Причината за жалбите са нарушени права. Сред тях са липса на договори, неспазване на работното време, обещани, но неизплатени заплати и най-често - пари на ръка.

Друг проблем се оказва работата по  трудов и по граждански договор едновременно. Макар законът да го допуска, според служителите на НАП, ако системно човек извършва една и съща повтаряща се дейност, това било белег на трудов договор и те можели да задължат работодателя да трансформира гражданския в трудов.

Заплатата в плик е обичайна практика в туризма и в строителството, както и в други отрасли,  където трудът е нискоквалифициран. Точна там работниците са жертви на тази практика,  договорите им не са  резултат на взаимно съгласие. Жертвите всъщност са съучастници.

"Мит е, че работодател и работник са равнопоставени в трудовите правоотношения. Истината е, че работодателите имат доминираща роля", коментира Бъчваров. Освен чисто социални проблеми в средносрочен и в дългосрочен план осигуряването на сума, по-малка от реалния доход, носи  рискове и в настоящето. Например ако млада двойка, която се е преместила скоро в столицата и няма собствено жилище, е пресметнала, че ще й бъде по-изгодно да изтегли заем от банка, вместо да плаща наем, и  ще срещне трудности при сключването му. Причината е, че ако се осигурява за сума от 520 лв., дори и реалната им заплата да е 2000 лв., няма как да докажат законността на този доход.

Получаването на заплата в плик води и до данъчни рискове, обяснява Росен Бъчваров. "Ако декларираната ни заплата е минималната, а разполагаме с имоти и коли, които не отговарят на реалните ни възможности, тогава приходната институция се намесва", допълни Бъчваров.

На въпрос на "БАНКЕРЪ" ефективно ли е при съмнения да бъдат  преследвани  наемниците и не е ли по-лесно и правилно да бъдат санкционирани  работодателите  Бъчваров коментира, че борбата с това явление е много трудна. "Заплатата в плик" е работодателски проблем, а не на здравата глава, каза той.

Проблемът със заплатите в плик се оказва не само български, но и общоевропейски. В някои от държавите от съюза, ако средните възнаграждения са под определения праг за бранша,  съгласно законодателството те автоматично биват декласирани от обществени поръчки.

"Преди два месеца в София проведохме форум във формат страни членки на ЕС. Там бе казано, че този казус  съществува навсякъде", поясни  Бъчваров. Има две посоки, в които може да се влияе върху това явление. Едната са контрол, проверки, санкции, а другата  е да се внушава  на работниците  да не се съгласяват да приемат подобни схеми."

"Ами то друго не им се предлага?", репликирахме ние.  Всеки нискоквалифициран труженик се конкурира със себеподобните си точно по този начин - като приема тази ощетяваща го форма на заплащане.

И в  Европа няма впечатляващ  челен опит в борбата с това явление. Преследването с конвенционалните методи - проверки и ревизии, е с твърде тегав ефект, защото  в крайна сметка никой не оставя счетоводни следи от цялата тази далавера.

За да разполагаш с пари и да плащаш с тях в плик,  трябва да  имаш  черна каса. Ако  даваш заплата в плик, значи криеш част от продажбите, от приходите.

В различни страни се прилагат  интересни практики. В Естония например, ако средната заплата в дадена фирма е по-ниска от средната за бранша и тя е спечелила обществена поръчка, автоматично я декласират.

Има и макроикономически подход,  при който въпросът стои така: няма как разходите за заплати при еди-какви си продажби да е по-малък от еди-какъв си процент. Има такива анализи по страни и този процент не пада под 3-4-5% от стойността на продажбите.

Такъв  модел  работи и в Австрия. Тамошната данъчна полиция улавя  нечестните работодатели именно чрез  такива макроанализи на годишните отчети на фирмите.

Всичко в крайна сметка е и въпрос на обективен анализ на данни. Няма икономическа логика един ресторант с 200 места например да съществува, като ползва  осем души персонал - сметката не излиза, особено и  ако декларира среднодневен оборот от 200 лева.

Facebook logo
Бъдете с нас и във