Банкеръ Daily

застраховки

20 евро на година за нова къща след потоп

S 250 1105d414 1e41 4a31 adf3 0e66b62ff012
S 250 4eaafb4d 27e3 4fd9 ac69 c04dac86524d

Заради последните бедствия - наводнения и свлачища, темата за създаването на т. нар. катастрофичен пул отново стана актуална, заяви преди дни регионалният министър Николай Нанков. Според него  пулът може да се финансира през данък "Сгради" с минимална годишна надбавка за собствениците. 

За укрепване на всички свлачища, които са над 2000, са необходими над 1 млрд. лв., каза още министър Николай Нанков.

А държавата такива пари няма.

Поне от 20 години се говори за изграждането на Катастрофичен пул в България. Досега не е направена и половин крачка напред или встрани от публичните заклинания колко е важен той. Може би това си остава  така, защото изграждането му все тръгва от горе на долу.  По-лесното решение е  държавата да даде пари и гаранции, а застрахователите да се включат масово...

А народът е рекъл: "Не викай хоп!, преди да си скочил."

Сега, за разлика от друг път, застрахователите - май са единни, обещават да се включат.

"Държавата би могла да направи нормативни промени в застраховането, с които да стимулира хората да сключват застраховки: например превръщането на застраховката "домашно имущество" в задължителна за частта й "природни бедствия" или да осигури някакъв вид данъчно облекчение за хората, които застраховат дома или имуществото си. Това предложи председателят на управителния съвет на Асоциацията на българските застрахователи Светла Несторова. 

"В крайна сметка това ще излезе по-евтино на всички. Бюджетът няма да бъде ощетен с извънредни плащания и дори да загуби някакви приходи от данъци, те ще се възвърнат многократно след първия пороен дъжд, първия стопен сняг или след първия горски пожар. Пазарът е напълно в състояние да поеме целия имотен пул на държавата, и то веднага", обясни Несторова.

Според нея голяма част от жилищата в България не са застраховани освен тези, които са свързани по някакъв начин с ипотечното кредитиране. Банките отдавна са осъзнали необходимостта от  застраховка на имуществото, когато са собственик на един имот, и те настояват сключването на договор за ипотечен кредит задължително да е съпроводено от застраховка, каза още тя. 

"Много малък е процентът на доброволно сключените застраховки и застраховките "домашно имущество". Дори хората да са плащали един ден по застраховката, преди да настъпи застрахователното събитие, те ще получат пълния й размер, защото тя е валидна от момента на сключването", допълни тя и призова хората да не разчитат на дотациите от държавата, които никога не стигат. 

"По цял свят винаги е било така. Ангажиментът да се грижи за собствеността си е личен ангажимент на стопанина. Няма извинение застраховки да не бъдат сключвани. Природните бедствия - наводнения, земетресения, пожари и свлачища, са част от застраховка "домашно имущество"  и са най-евтиното нещо в застраховането", посочи Несторова.

Тя посочи, че за 2 или за 3 лв. на месец може да се получи едно доста прилично покритие за къщата или за дома, които никога не може държавата да даде, ако нещо се случи. "За десетина лева на месец може да получиш сериозно покритие, в което - освен природните рискове, са включени и други неща - влизане с взлом, загуба на имущество, а в някои има клаузи за отговорност към трети лица или за това какво се случва със съседа ти в етажна собственост, да кажем, ако по твоя причина етажната собственост се наводнили или пострада", каза Несторова.

Държавата също е длъжна да застрахова имуществото си, но може да застрахова и отговорността, която тя носи към хората. Тогава обезщетенията се поемат от застрахователния сектор, а не от бюджета, обясни още председателят на управителния съвет на Асоциацията на българските застрахователи.


"Идеята за катастрофичен пул идва след всяко бедствие и след това бързо си отива. Дали и този път ще стане така, макар че се чу от страна на правителството  за застраховки на жилищата? Застраховките на сградите, както и издаването на технически паспорт трябва да са част от Национална програма за управление на риска при природни бедствия и катастрофи“. Това каза специално за "БАНКЕРЪ" икономистът Румен Гълъбинов.

Авторът на книгата "Застраховане на катастрофичните рискове"  е основател и председател на Инициатива за национална програма за управление на катастрофични рискове, една неправителствена организация, създадена с цел да развива управлението и застраховането на природните катастрофични рискове.

Въпросът не е дали да има такъв пул, а как да се направи.  В Румъния от 2010 г. събират вноски и вече осма година има такава програма. Там гражданите правят вноски по 10 евро за 10 000 евро покритие и 20 евро за 20 000 евро покритие, т.е. цените на застраховките са напълно поносими. България е една от малкото страни в Европа, в които няма такава програма, обясни икономистът.

Държавата трябва да бъде инициатор на създаването на такава програма и подобен катастрофичен пул. Важно е да има доверие и солидарност, както и прозрачно и професионално управление, допълва той.

Всички жилищни имоти в България може да бъдат застраховани за природни бедствия на някакъв минимален праг, под който да не се пада. Примерно, за покритие от 5000 или 10 000, или 20 000 лв. и съответно премиите да са достатъчно малки за населението, за да може да ги плаща.

Преди да се премине към реализация на идеята за катастрофичен пул, тя трябва да срещне широко обществено одобрение. А застраховката да обхваща рисковете земетресение, наводнение и свлачище.

Този пул да се изгради на основата на публично-частно партньорство, препоръчва Гълъбинов, който е първият шеф на Застрахователния надзор у нас. Преди месец КФН го одобри за главен изпълнителен директор на "Юроамерикан".

Извън задължителния минимум, който евентуално би бил въведен при приемането на катастрофичен пул, могат да се добавят и други рискове. Както има опит в Румъния и Турция - застраховане на недвижимото имущество срещу наводнения и земетресение.

В Турция също се прилагат фиксирани вноски. След опустошителните земетресения през 1999 г. беше създаден Турският катастрофичен пул с подкрепата на Световната банка.

Сградите са разделени на три типа според конструкцията им: стоманобетон, тухлени и други.

Страната е разделена на пет зони в зависимост от риска от сеизмичност. В първа зона попадат най-рисковите райони, като там премията варира между 2-5 промила от оценката на имота в зависимост от конструкцията му. В най-безрисковата пета зона промилите са около 0.5.

 

 

 

Какво да се прави?

 

Вече имаме нова сеизмична карта на България, която посочва в кои селища колко голям риск от земетресение има и от каква степен. С това се занима Геофизичният институт към БАН. Това е едно изследване от 500 страници, за което бяха похарчени 3 млн. лв. -  от което обаче никой не се е заинтересувал.

Но на наша територия възможните катастрофични събития са още наводненията и свлачищата. За тях няма актуални изследвания и карти, а последните са правени преди повече от 40 години. Това трябва да са следващите две стъпки.

На тази солидна база след това ще се районира страната, ще се очертаят рисковите огнища и ще се гради системата за покриване на щети от катастрофични рискове.

За България е подходящо да се приложи  смесен подход - да  участват и държавата, и частните застрахователни компании. При него се съчетават  задължителност на застраховането срещу катастрофични рискове и засилено държавно участие в осъществяването на подобен вид застраховане.

Но вариантът, който се прилага сега, е най-лошият. В момента държавата не разполага с достатъчно фондове, за да покрие загубите от евентуално голямо земетресение, и едновременно застрахователното покритие е твърде ниско - около 7-8, най-много 10% ( от сградния фонд). Държавата дава лош пример, защото когато човек пострада от катастрофичен риск, ако има застраховка - държавата го праща при застрахователя, а ако няма - тя просто му плаща щетите. Това убива инициативата.

И така, при над 3.5 млн. жилища в България едва 8% от тях имат полица срещу катастрофично бедствие, каквото е земетресението.

При земетресение застрахователните щети могат да достигнат 400 млн. евро, а общите икономически загуби могат да достигнат до 8 млрд. евро, или 30% от БВП. Общата данъчна оценка на жилищните сгради в България е малко над 60 млрд. лева. Въпрос на изчисления е колко промила да бъдат добавени към тази оценка, за да се създаде катастрофичният пул.

 

Стъпките

1.За да се предвиди къде ще има природно бедствие и приблизително да се изчислят щетите, е необходимо да се изготвят електронни бази данни, да се създаде електронният кадастър.

2. Необходима е актуализация на хидрологията на речните басейни в България, защото хидрологията е тотално променена.

3. Необходимо е към актуализираната карта на сеизмичните въздействия в България да се добавят проучвания за сеизмичните разломи за уточняване на прогнозите за събитие и неговата интензивност.

4. Да се направи критичен преглед и да се уточни уязвимият сграден фонд в рисковите райони.

Тези актуализирани бази от данни ще помогнат на застрахователите и държавата да направят разумните и необходими стъпки. Така алгоритъмът се очертава - НАУКА-ИКОНОМИЧЕСКИ ИЗЧИСЛЕНИЯ-КАТАСТРОФИЧЕН ПУЛ (застрахователи+държава).

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във