Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ВЕЧЕ 12 ГОДИНИ СПИСЪКЪТ НА ДС БЪЛВА СКАНДАЛИ

(Продължение от миналия брой)Офиси в София, Русе, Девня, Москва, Пекин, Карачи, офшорки в Лихтенщайн, фирми в Испания, Аржентина, Сингапур и Малайзия, търговия за милиони валутни левове... Всичко това беше Интеркомерсчиято ликвидация трябва да приключи до края на тази година. Външнотърговското дружество бе нарочено за прекратяване през 2001-ва, след като се оказа, че няма шансове да бъде продадено. По стечение на обстоятелствата Агенцията за приватизация квартирува в съседство на сградата, където дълги години се помещаваше централата на Интеркомерс.Обединено държавно търговско предприятие (впоследствие външнотърговско обединение) Интеркомерс е създадено на 1 януари 1970 г. с Разпореждане 482 на някогашния Комитет за стопанска координация. Под неговата шапка са вкарани три други държавни предприятия - легендарният Тексим, Булет и Буларимпекс. Всъщност част от Булет (завода за гуми Вида, позабравеното вече Булгаррено - Пловдив, завода за перални и печки в Благоевград и др.) е била прехвърлена към други ДСО-та. Според цитираното разпореждане, под шапката е трябвало да влезе и небезизвестният Кореком, но това не е станало. Колкото до ликвидацията на Интеркомерс, сега думата имат неговите частни кредитори. Известна е само една претенция от тяхна страна, която обаче не била стигнала до ликвидатора поради поредното преместване на централата на външнотърговското дружество. От писмото, с което адвокат Катерина Михайловска предявява вземанията на клиентите си Цветан Попов и Лили Акерл Попова, се разбира, че става въпрос за 1.9 млн. г. марки. Двамата са били съдружници в една от смесените задгранични фирми на Интеркомерс и през 1975 г. са превели парите чрез Обединено елзаско банково дружество, Сюженал - Цюрих и БВТБ (сега БУЛБАНК), по сметки на компанията-майка в Дойче Банк. Попови са били обвинени за присвояване на сумата и са я възстановили, но след дългогодишни дела са оправдани. В крайна сметка още преди десетина години от Интеркомерс са признали, че са получили превода, макар че не цялата документация от онова време е налице. Признанието, изглежда, е големият коз на Попови, които настояват държавното предприятие да им върне парите...Според доклада от 1991 г. за дейността на Държавна сигурност, с решение на МС 163 от 1985-а, Министерството на външната търговия е разпоредило към ВТО Интеркомерс в София да се открие представителство на фирма Икомев- Лихтенщайн. Чрез това представителство Интеркомерс фактически поема дейността на известната Трета дирекция на Кинтекс, с изключение на скрития транзит на оръжие. В Икомев се вливат фирмите на Кинтекс - Олтрейд и Сокотрейд, като същевременно Икомев участва в Лотос ООФ - българо-австрийско дружество за специфични банкови операции, както и в други компании.Още през 1970 г. в предмета на дейност на Интеркомерс е било записано, че ще участва в задгранични дружества. Колко са били те и с какви пари са оперирали - знаят малцина. Най-вече директорът на държавното предприятие през периода 1983-88 г. Константин Главанаков и наследникът му на този пост Иван Кънчев Деев. Деев е директор на Интеркомерс чак до 1998 г. и през двете петилетки на неговото управление по-голямата част от задграничните участия са разпродадени. Вероятно заради това той не е бил освободен от отговорност. През 1992 г. Деев е поискал разрешение от ресорното министерство на търговията да продаде дяловете на Интеркомерс в четири офшорки, регистрирани в Лихтенщайн - Родопатрейд, Ити - Панама, Имекстраком и споменатата Икомев. Установява се обаче, че сметката на последната е прехвърлена в държавния оръжеен търговец Тератон, което е една от причините бившият министър Александър Праматарски да откаже разпродажбата. По-късно тези, а и други участия все пак са продадени, твърди в докладна записка от 31 март 1995 г. Евгени Дончев, тогава финансов директор на Интеркомерс. През юни 1997 г. Иван Деев пък предлага на тогавашния търговски министър Валентин Василев да даде разрешението си за намаляване на капитала на Интеркомерс, тъй като са заличени участията му в три задгранични дружества. По-конкретно в Литекс - Бейрут, в Ардекс - Берн, и в испанското Марекс. Ликвидираното в средата на 90-те години Литекс е наследство от Тексим. На практика то е джойнтвенчър, регистриран през 1965 г. в Бейрут и първоначално в него Тексим е държал 55.57%, Рудметал - 14.87%, а останалите акционери са били ливанските граждани Сами Марун, Анри Обежи и Джамил Канаан. След това мястото на Тексим заема Интеркомерс. Съдейки от кореспонденцията на шефовете му с търговското министерство, преди ликвидацията на Литекс участието на Интеркомерс е било 75 процента. Както БАНКЕРЪ вече писа в броя си от 5 април тази година, при ликвидацията на джойнтвенчъра на ливанските партньори е продаден апетитен имот за смешната сума от 90 хил. щ. долара. В същото време са останали неуредени задължения на смесеното дружество към Интеркомерс в размер на почти 200 хил. щ. долара.Във фалиралото Ардекс външнотърговското обединение е държало 96% и е вложило 18 хил. стари лева. Участието му в Марвекс пък е било едва 3360 лева.През 1998 г. новата управителка на Интеркомерс Светломира Велева е информирала търговското министерство, че фирмата има участия и в Булма - Малайзия (39 хил. лв.), както и в българското Еврокомерс ООД (30 хил. лева). Компаниите с името Еврокомерс в България са няколко - в София, Русе, Велико Търново, Бургас и Варна, но не личи някоя от тях да е на външнотърговското дружество.През октомври 1998 г. министърът Валентин Василев най-сетне оформя прекратяването на участието на Интеркомерс в Литекс и Ардекс и намаляването на капитала му с 214 хил. стари лева. Частично намалението се дължи и на отписването на участията на обединението в БСИ Минералбанк за 20 хил. стари лева (то е прехвърлено на БКК) и в Булстрад за 40 хил. стари лева (този дял е бил иззет от Интеркомерс още през 1983 г. с решение на правителството).Многобройните увеличения и намаления на капитала на Интеркомерс са отделна одисея. През 1993 г. имотът на външнотърговското дружество на Аксаков 21 е преоценен на 19.6 млн. лв. в съответствие с изискванията на постановление 179 на Министерския съвет. В резултат е разпоредено капиталът му да се увеличи от 5 на 27 млн. стари лева. После сградата се предоставя на Столичното данъчно управление и на АП и уставният фонд на дружеството се намалява. Интеркомерс включва в активите и капитала си и сграда на софийската ул. Дякон Игнатий, но не след дълго и тя е извадена, тъй като там се нанася Насърчителна банка. Заради това капиталът, който при преоценката на активите през 1997 г. е бил увеличен на 50.9 млн. стари лева, намалява на 18.7 млн.стари лева. После пак е увеличен...Според балансите на Интеркомерс от периода 1999-2000 г. всичките му имоти по това време са били за 56 хил. лева. А участията му в други фирми към края на 2000 г. възлизат на 518 хил. лева. Преди обявяването на външнотърговската кампания в ликвидация, активите й са били 766 хил. лева.В момента на Интеркомерс й се водят само две задгранични дружества. Това са Булсинг - Сингапур, и Родопакомерс - Виена. В сингапурското тя държи 27% (останалите са на приватизирания Машиноекспорт). От юни 1999 г. Булсинг е в ликвидация и сега активите му се разпродават. Родопакомерс, което е стопроцентна собственост на Интеркомерс, пък няма дейност. Който купи Кинтекс ще сложи ръка върху солидни суми и нелоша сграда в елитния столичен квартал Лозенец. Според счетоводния отчет на фирмата за 2002 г. (преди няколко години такива книжа бяха секретни) по банкови сметки и в касата й има близо 36 млн. лева. По официални данни, предоставени от АП, ликвидността на Кинтекс през 2001-ва е била още по-добра - паричните средства на оръжейния търговец тогава са били 43 млн. лв. или почти една втора от активите му. Но и наличности от 36 милиона стоят внушително. За сравнение НЕК, чийто активи са 20 пъти по-големи от тези на Кинтекс, е разполагала към края на 2002-ра с 60 млн. лева.През миналата година съществено са се увеличили и вземанията на фирмата, предимно от нейни клиенти - от 41.5 на 56 млн. лева. Те надхвърлят краткосрочните й задължения, които в края на 2002-ра са почти 53 млн. лева. Дългосрочните задължения пък са спаднали от 21 на 7 млн. лева.А иначе външнотърговското предприятие Кинтекс е създадено през 1967 г. с решение на тогавашния Министерски съвет. Освен официалната търговия с оръжие неговата т.нар. Трета дирекция се е занимавала със скрития транзит на оръжие, на медикаменти и на други чувствителни стоки.Дългогодишният директор на Кинтекс Антон Салджийски бе освободен от длъжност през 1998 година. Мотивът бе, че за една година продажбите на фирмата са намалели два пъти. Но за какви точно пари става дума - не се знае. Основният дълготраен актив на Кинтекс е споменатата вече сграда на столичния бул. Джеймс Баучер, оценена на 1.2 млн. лева. Оръжейната компания не притежава патенти и друга интелектуална собственост (освен софтуер). С което е свързан и един от проблемите на предстоящата й приватизация. В началото на тази година се оказа, че марката Кинтекс е била регистрирана още през 1997 г. от Александър Йосифов Александров (собственик на няколко консултантски фирми - Балкан консултинг АВС, Алба консулт и др.).Като изключим този инцидент, всичко около оръжейния търговец изглежда наред - поне по отчети. Кинтекс поддържа относително постоянна печалба, надхвърляща през последните три години 10 млн. лв., като за 2002-ра тя е била 10.3 млн. лева. Продажбите й са нараснали от 131.6 млн. лв. през 2001-ва на 159.3 млн. лв. миналата година.Тези числа стоят прилично, но са твърде далеч от резултатите по времето, когато Кинтекс бе основният източник на валутни приходи за държавата. Според един доклад, през годините на Студената война износът на оръжейна продукция е осигурявал на България приходи в размер на 1 млрд. долара годишно, и то при печалба от 20 процента. Кинтекс остана един от основните източници на валута чак до 1992 г., когато поредица от скандали и местни интриги постепенно изтласкаха компанията от световните пазари. Именно през 1992-ра българското вътрешно министерство обяви, че фирмата е изнесла оръжие за Ирак за 15 млн. щ. долара. По оценки на сп. Форбс през същата година оръжейният търговец е осъществил незаконни сделки за Ирак, Либия и бивша Югославия за около 100 млн. щ. долара. Пак през 1992-ра бе спрян оръжеен товар за Хърватска с обяснението, че стоката била изнасяна с подправени документи уж за Боливия. В края на август 1992-ра бе уволнен президентският съветник Здравко Попов заради това, че подготвял износ за Ливан. Месец по-късно, на нарочна пресконференция, тогавашният шеф на Националната разузнавателна служба Бриго Аспарухов обвини правителството на Филип Димитров в опит за износ на оръжие за Македония - тогава обект на ембарго. В разразилата се буря падна кабинетът на СДС (след неуспешен вот на доверие на 28 октомври 1992 г.).С това скандалите не приключиха. Според доклад на неправителствената организация Хюмън райтс Уоч, през 1993 г. България е доставила танкове на Ангола, през 1994 г. е продала оръжия на сепаратистите в Южен Йемен, през следващите две години - на Перу, а през 1997 г. - на Судан... През 1998 г. нашумя историята с нерегламентирания износ на тонове оръжие за бунтовниците в Сиера Леоне. Имаше съмнения и за доставки за Еритрея и други африкански държави. Невинаги обаче бе визиран Кинтекс, а и много малко от всички тези обвинения бяха потвърдени официално.През 90-те години в управата на дружеството се сменят доста известни имена. Сред тях са сегашният управител на БНБ Светослав Гаврийски, бившият заместник министър Христо Михайловски, Левон Хампарцумян (когато бе заместник-министър на икономиката), доскорошният шеф на Армейски холдинг Йордан Накев, ексшефът на Армимекс, Тератон и Винимпекс - Илия Чалев.

Четете още

Банкеръ Weekly

ЛОДКАТА ИНТЕРКОМЕРС ПОТЪНА, УДАВЕНИ НЯМА

Няколко порутени склада, разположени върху 2.5 декара в промишлената зона на Девня - това са жалките останки от някогашния хит Интеркомерс, за които в началото на... Още »
Банкеръ Daily
Красимир Каракачанов:

Европа разпространява псевдоценности като третия пол и хомосексуалните бракове

Местните избори във Франция показват, че континентът се връща към идеята "Европа на отечествата", посочи лидерът на ВМРО. Още »
Банкеръ Daily

Куче си, куче – и то мършаво!

Малоумната ти "самолетна” декларация в евроатлантическа посока е само върхът на наивитета. Целият ти екзактен наратив е израз на помиярщина, а помиярите не бива да... Още »
Facebook logo
Бъдете с нас и във